ИЗГОДНО КОЛИ ОТ ХАРВИ ЛИ
ЗА ИСТИНСКИ ВИРДЖИНЦИ
ПОНЯКОГА ПАРИТЕ СЕ ВРЪЩАТ
Мястото наистина изглеждаше зле поддържано. Бензиностанцията по това време не работеше, половината колонки бяха наклонени и една трета от лампите бяха изгорели.
В кабината на един стар камион седеше мъж и гледаше по посока на пожара. Забеляза ги и слезе.
Хелър пусна Друслата Мери Шмек и тя се отпусна върху куфара. Продължаваше да плаче. Потеше се и носът ѝ течеше. Прозя се — още един симптом.
Мъжът ги приближи и ги огледа. Беше пълен, но едър, някъде към трийсет години. Лицето му бе слабо и отпуснато.
— Мери? — не изглеждаше особено радостен, че я вижда. Погледна Хелър.
— Ей, Мери, к‘во прайш? Да не си го гепила от яслата тоя?
— Харв, трябва да ми направиш инжекция! Поне мъничко, Харв. Моля те, Харв.
— Уф, Мери, нал знайш, че новият агент очисти всичко. И казва, че ще е тъй, докато не получи шейсет процента от целия трафик. Няма ник‘ви наркотици!
Момичето изстена.
— Нямаш ли нищичко за себе си? Моля те, Харв. Той категорично поклати глава.
Тя се обнадежди.
— Може би ще се намери в Линчбърг? Харв, продай една кола на това момче.
Увеличих звука, за да чуя полицейските коли. Бях сигурен, че няма да се забавят. Колкото повече се бавеха тези идиоти, толкова по-малко шансове имаха и по-щастлив бях аз.
Идеята да продаде кола вдъхнови Харви Ли. Веднага се захвана за работа.
— Ето един „Датсън“. Искаше го един друг, но ако веднага го купиш, мога да ти го дам на теб. Модел Б-210. Само на седемнайсет хиляди мили, на по-малко от две години. Седем хиляди! И ще ти заредя пет галона бензин.
Колата беше пълна съборетина. Една от гумите бе спукана. Този търговец си го биваше. Искаше ѝ само два пъти повече, отколкото е струвала като нова. Започнах да се обнадеждавам. Може би щеше да потръгне. Хелър да остане без пари, и без това имаше само две хиляди долара.
— Я си помисли — каза Хелър, — дали нямаш нещо за по-малко пари.
— Ами добре! Разбира се, че имам. Вземи този „Форд“ пикап. Давам го много изгодно. С него са карани само торове, ще го поизмием. За пет хиляди…
— Харв — извика момичето. — По-добре побързай. Трябва веднага да тръгваме.
Хелър оглеждаше подредените трошляци. В края на редицата имаше голяма кола, светло сива. Отиде до нея. Беше покрита с прах.
— А какво ще кажеш за тази! Точно такъв цвят ни трябва, за да не ни забелязват.
— Ей, момче! — извика Мери. — Не ти трябва тази. Направо плюска бензина. Един галон няма да ти стигне и за осем мили.
Харв веднага се намести така, че Хелър да не вижда момичето.
— Ама момче, ти наистина разбираш от коли. Това тук е „Кадилак Брогъм Купе д‘Елеганс“! Това е една от последните истински коли. От 1968-ма е! Преди да започнат с този глупав контрол за замърсяване на околната среда. Че под този капак има точно петстотин коня. И той гордо посочи.
— Коне! — каза Хелър. — Трябва да ме будалкаш. Я да видим!
Харви моментално скочи при предницата на голямата сива кола ѝ не без известни усилия отвори капака. Моторът бе гигантски. Не изглеждаше много зле.
— Степента на сгъстяване е 10,5 към 1 — каза Харви. — Направо огнен змей.
— Какво гори? — попита Хелър.
— Гори? А, имаш пред вид октани.
— Не, гориво. Какво гориво използва? Каза, че двигателят бил огнен. Какво гориво!
— Какво по дяволите… Бензин, момче. Бензин!
— Химически двигател! — каза Хелър, изведнъж разбрал. — Я гледай ти! Твърд или течен?
Харв викна към Мери.
— Това хлапе будалка ли ме или какво?
— Продай му някаква кола! — проплака Мери. Напрегнато се вглеждаше по пътя откъм града.
— Дете, тази кола е без грешка. Бившата ѝ собственичка беше една стара дама, която изобщо не я е карала.
— Харв, престани да лъжеш! — викна Мери. — Знаеш „бибип“ добре, че беше на Пит Молитвата, радиосвещеника, преди да го обесят. Продай му проклетата „бибип“ кола! Трябва да тръгваме!
— Само две хиляди долара — отчаяно каза Харви.
— Харви! — изкрещя момичето. — Миналата седмица ми каза, че не можеш да продадеш тази кола даже на търговците на едро! Момче, не му позволявай да те будалка! Това нещо го има от шест месеца и го използва само да „бибип“ местните кучки, защото отзад има пердета!