— Хиляда и петстотин — отчаяно каза Харв на Хелър.
— Двеста — викна Мери.
— А, Мери…
— Двеста или ще кажа на жена ти!
— Двеста — кисело каза Харви.
Хелър се зарови из парите, като се опитваше да нагласи двеста долара от непознатите по цвят и стойност банкноти.
— Чакай — каза Харв, който зяпна, защото изведнъж се сети. — Не мога да я продам на него. Непълнолетен е!
— Запиши я на мое име и побързай!
Харв измъкна двете стодоларови банкноти от ръцете на Хелър и си взе още за данъците и разрешителното. Ядосано написа договор за продажба на името на Мери Шмек.
Отново увеличих звука. „Бибип“ полиция, дето не знае как да си гледа работата. Както винаги, сигурно проверяват не където трябва. Вече сигурно са открили двете пребити ченгета.
Харв остави предния капак отворен. Отвори вратата и освободи ръчната спирачка. Мина зад колата, за да я бутне, но като че ли се усети, че нощта бе много гореща. Отиде в офиса и се върна с ключове. Пъхна се отпред и запали колата. Двигателят мощно изръмжа.
— Я — удивено каза той, — че тя запали! Сигурно акумулаторът е „Пени“.
— Напълни резервоара догоре — каза момичето. — Провери маслото, водата и гумите! Бързо!
Харви закара колата до колонките. Провери течността на автоматичната скоростна кутия. Беше наред. Изключи двигателя. Доля вода. Провери маслото и за негово разочарование беше наред.
— Готово — каза Харви.
Хелър качи куфарите отзад. Момичето се качи на предната седалка. Пресегна се и включи таблото.
— Харв! Дължиш ни пет галона бензин. Резервоарът е празен!
С огромно нежелание Харви взе един маркуч. След това му хрумна спасителна идея.
— Не ми разрешават да продавам допълнително бензин — каза той. — Нови разпоредби!
— За бога! — каза момичето, като гледаше надолу по пътя. — Бързай!
Бензинът потече в чудовищния резервоар. Момичето каза:
— Не си проверил гумите!
Харв с недоволно мърморене обиколи колата и напомпа четирите гуми. След това извади маркуча от резервоара и го окачи на колонката.
— Ще струва четиридесет долара! — каза той. — Съвсем скоро поскъпна и нямахме време да сложим новите цени на колонките.
Хелър му плати. Момичето взе квитанцията. Подписа се на едно пълномощно за новия талон и го хвърли на Харв.
— А сега, да изчезваме от тук!
Хелър очевидно бе видял как Харв запали колата. Завъртя ключа на стартера и моторът гръмна.
— Хей — каза Хелър, — значи така звучат конете.
— Да те няма, момче — каза Харв.
— Има само едно нещо — каза Хелър. — Как се лети с нея?
Харв го погледна с широко отворени очи.
— Не можеш ли да караш?
— Ами, не — каза Хелър. — Не мога да карам химически двигател „Кадилак Брогъм Купе д‘Елеганс“ — добави той, понеже искаше да бъде точен. — С петстотин коня.
— Господи — меко каза Харв. След това лицето му светна. — Това е лостът за автоматични скорости. Като спираш да караш, оставяш го на положение „паркиране“. Това „Н“ значи неутрална, не ти трябва. „Б“-то значи бавна скорост, също няма да ти трябва. Това „С“ е скорост едно. Няма да я използваш. Ще държиш лоста на второто „С“.
Този педал тук долу… не, другият. Това е спирачката. Натискаш го, когато искаш да спреш. Другото нещо отляво е ръчната спирачка. Ще я използваш, когато паркираш на някой хълм.
А това долу на пода е педалът на газта. Натискаш го, като искаш да ускориш.
Хелър го настъпи и веднага се чу оглушителен рев.
— Не чак толкова! — викна Харви. Моторът се успокои. — Е, това е то. Схвана ли?
Чух далечен звук от полицейски сирени.
— Това ли е кормилният лост? — попита Хелър, като докосна кормилото.
— Да! Да! За да завиеш надясно, въртиш насам, наляво — обратно. Ей, забравих да ти покажа фаровете. Ето този ключ. Включи го.
— Да изчезваме! — простена момичето.
Харв си бе сложил ръката на отворения прозорец. Наведе се още повече.
— Момче, тази кола вдига сто и трийсет мили. Ако се убиеш някъде, няма да идваш тук да ми се оплакваш!
— Господи! — изкрещя момичето. — Идват!
И наистина дойдоха! Две коли. Първата подскочи над бордюра и спря на площадката с паркираните коли за продан. Втората ги забеляза, че са при колонките и сви към тях.