Хелър се зае с шофирането.
Настъпи докрай газта! За малко да си откъсне главата при потеглянето.
Кадилакът застрашително подскочи към един знак.
Хелър завъртя кормилото.
Кадилакът се стрелна към бордюра и се качи по него.
Хелър пак сграбчи кормилото. Завъртя прекалено силно и тръгна към другия бордюр. Изправи колата и се насочи на север. Караше по средата на пътя.
Един стар камион идваше срещу него.
— Мини в дясно! — изкрещя момичето.
Хелър сви вдясно, тръгна по чакъла и пак се върна на пътя.
— Карай в дясното платно! — извика момичето.
— Ясно — каза Хелър.
Зад тях бяха тръгнали две полицейски коли в лудо преследване. Воят на сирените им се чуваше навсякъде.
Усмихнах се с огромно задоволство. Хелър ще попадне в килията много по-бързо, отколкото си мислех. Шефовете на полицията не прощават току-така на някой, който праща в болница синовете им. В такива малки градове ченгетата са кът. Нямаше нужда да чуя какво говорят по радиото, и без това знаех, че шефът е в една от двете коли. Полицейските коли са не по-бавни от този кадилак. И шефът нямаше да се откаже. Това поне беше ясно!
Глава четвърта
Мери Шмек извика:
— Свий по този път! Минава през полето и води на магистрала 29. До Линчбърг са четири платна. Каза му го точно преди свивката, която беше под прав ъгъл. Хелър рязко изви кормилото наляво. Гумите изсвистяха. Занесоха здраво.
Докато се опитваше да насочи колата по новия път, Хелър каза:
— Ехе! Центробежна сила около 160 тона в секунда!
— Какво? — извика Мери.
— Трябва предварително да се компенсира — каза Хелър, стрелнал колата по тесния двулентов вътрешен път.
— По този път и по магистрала 29 няма как да се обадят и да ни причакат.
Хелър взе една извивка. Колата летеше напред и осветяваше минаващите дървета.
— Ако се мине на ъглова скорост, може да се преодолее триещата сила на тази машина! Симулация на неадекватна центробежна сила.
— По-добре натисни газта, момче! Много са близо, могат да ни улучат!
Дърветата и оградите отстрани се заредиха с шеметна бързина. Светлините на полицейските коли ярко светеха в задното огледало. Наближаваха ги!
Мери каза:
— Ей там е границата на областта. Може би ще се откажат да ни преследват, като я прекосим! Натисни, момче! Движим се само със седемдесет!
Просветна знак:
ОСТРИ ЗАВОИ
Хелър каза:
— Значи, като се намали скоростта преди завоя със спирачката, ускорението може да се компенсира от завоя. Ясно!
Прогърмя изстрел. Улучи колата някъде отзад и тя леко подскочи.
Следваше остър ляв завой надолу по хълма и пътят изчезна от светлините на фаровете. Хелър натисна спирачки!
— Сега ще го взема — закани му се той. Моторът изведнъж изрева, без спирачки. Колата скочи в завоя с лудо ускорение. Гумите изсвистяха.
Скоростомерът се вдигаше към деветдесетте.
Зад тях се чу лудото свирене на гумите на полицейските коли.
Мери каза:
— Отпред има много завои! Ще видя дали в жабката няма карта.
— Не ми трябва — каза Хелър. — Всичко го имаше в геологическото проучване.
Отпред се показа още един остър завой. Хелър натисна спирачката. Мери за малко не изхвърча през предното стъкло. Двигателят изрева. Спирачките се освободиха и колата полетя в завоя, сякаш изстреляна от оръдие.
— Божичко, момче, караш с деветдесет!
Чу се някакъв звук. Вероятно тя затегна колана. Хелър хвърли поглед към летящите отстрани дървета.
— Не е вярно. Само осемдесет и шест. Натисна спирачки и след това, ускорявайки, понесе колата в новия завой.
— Но ще вдигна скоростта — каза Хелър. — О! — Погледна към деленията на скоростния лост. — Та той е бил на първото деление за скорост. Нищо чудно, че така се влачехме!
Превключи лоста на висока скорост.
Но бяха изгубили преднината. Отпред имаше къс прав участък. В задното огледало светлините от фаровете на ченгетата ставаха все по-силни.
Хелър каза:
— Ама колко близо са тези седалки до педалите.
Няма място за краката.
— Долу в ляво на седалката ти има бутон, с който се бута назад.
Въпреки рева на двигателя се чу моторчето на седалката.