Кадилакът препускаше надолу по тясна улица. Полицейските коли се чуваха по-силно.
— Завърших с отличия — каза Мери. — Но всеки път, когато някой от преподавателите ме „бибипкаше“, ми казваше, че трябва да наблегна повече на либидото. Затова постоянно ме тъпчеха с наркотици. Виж какво, ако психологията е толкова хубаво нещо, защо всички преподаватели по психология са толкова откачени?
Хелър прекара кадилака през един кален участък. Скоростомерът показваше сто.
Мери си изтри очите и носа, които не спираха да текат.
— Изповядват свободна любов само за да могат да я получават без нищо.
Още един куршум удари пътя и рикошира някъде.
— Освен това всичките са и лоши „бибипци“. Предполагам, че тъкмо постоянното преувеличаване ролята на сензорно еротичните възприятия предизвиква влошаването на отклика. Но те казват, че се иска много упорита работа, за да направиш от всяко общежитие публичен дом. За малко да блъснеш кравата.
Хелър каза:
— Но след като имаш диплома, защо не си си намерила работа?
Минаха край един голям знак. На него пишеше:
ВНИМАНИЕ — НАМАЛЕТЕ! ПЪТЯТ ИЗЛИЗА НА МАГИСТРАЛА 29
Хелър натисна спирачки. Моторът изпищя. Той освободи спирачките и се вля в едно от четирите платна на магистралата, която водеше на север.
— Обществото не иска да има нищо общо с психолозите. Те си знаят нещата. Само правителството наема на работа психолози. Смятат, че им са нужни, за да учат децата, да защитават банките и да унищожават дисидентите. Правителството смята, че психолозите могат да държат населението под контрол. Колко смешно!
Полицейските коли се бяха качили на магистрала 29 и бяха зад тях. Имаше знак:
ЛИНЧБЪРГ — 20 МИЛИ
— Само се моля да намеря нещо в Линчбърг — каза Мери.
Хелър започна да изпробва възможностите на кадилака.
— Правителството предложи ли ти работа? — попита той.
Моторът на кадилака така ревеше, че трудно чувах какво говорят.
— Естествено — каза тя. Избърса очите и носа си и отчаяно се прозя. После се наведе силно напред и го погледна съсредоточено. — Слушай какво, момче. Може да съм крадла. Може да съм съвсем побъркана наркоманка. Може да съм курва. Може да имам някакви неизлечими болести. Но не мисли, че ще падна толкова долу, та да работя за смахнатото „бибип“ правителство! Нима смяташ, че искам да съм параноидна шизофреничка като онези типове?
Помислих си, че може и да има право, сещайки се за Ломбар. Започнах да гледам на нея с малко повече търпимост, макар да беше отцепничка. Изведнъж се сетих колко хитро и умно успя да накара Харви Ли да се прости с любимия си и жизнено фетишизиран кадилак. Ясно пролича обучението по психология. Та нима не го изнуди? А, хубаво, вярата ми в психологията се възвърна напълно.
Магистралата от четири платна имаше широка разделителна ивица по средата. На определени интервали тя бе прекъсната, за да може да се прави обратен завой.
Този участък от магистралата бе много неравен, често имаше бабуни и дупки. Като преминеше по някоя бабуна, кадилакът сякаш литваше.
— Време ти е да се поразмърдаш, „Кадилак Брогъм Купе д‘Елеганс“ с химически двигател!
Прелетяха край един знак:
ВРЪЗКА С ЩАТСКА МАГИСТРАЛА 699 СЛЕД 1 МИЛЯ
Полицейските коли се виждаха в огледалото. Двигателят на кадилака надаваше силен вой.
— Божичко! — възкликна Мери. — Караш с над 120. Стрелката на скоростомера се бе залепила в крайнодясно положение.
— Движим се със 135 — каза Хелър. Знак:
МАКСИМАЛНА СКОРОСТ 55 М/Ч.
Друг знак:
РАДАР
Профучаха край връзката с щатска магистрала 699.
В отсрещното платно се движеха няколко камиона.
Подскочиха от една изпъкналост. Всичките четири колела на кадилака се вдигнаха във въздуха!
Той се понесе надолу по хълма.
Полицейските коли не се виждаха, скрити от възвишението.
Хелър наблюдаваше ивицата по средата за място, където да направи обратен завой.
— ДРЪЖ СЕ! — извика той. Рязко натисна спирачката. Мери успя да се подпре отпред.
Хелър залепи за пода педала на газта. Рязко завъртя волана наляво.
Колата се завъртя през разделителната ивица със страхотно пищене на гуми.