Стрелна се напред в отсрещните платна. Сега се движеха в обратна посока.
Точно пред тях в платното за изпреварване се движеше голям камион.
Хелър натисна спирачките и изви колата в дясно от камиона!
Кадилакът се разтресе и намали на петдесет и пет.
В отсрещното платно двете полицейски коли подскочиха през издатината и се понесоха надолу по хълма, продължавайки към Линчбърг, сякаш светът бе пламнал.
Воят на сирените им се стопи някъде на север.
— А сега — каза Хелър и посочи напред, както си караха спокойно, — ще се качим на щатска магистрала 699.
Бяха стигнали тъкмо до отбивката. Бавно завиха.
— Ще се прехвърлим на магистрала 501 и от там, в Линчбърг.
— Боже господи — каза Мери. — Дано да успеем. Ужасно се нуждая от инжекция.
Глава пета
Като се запътиха към магистрала 501, аз се засмях.
Какъв аматьор! Сигурно номерът му вече е даден за издирване из целия Линчбърг и всички северни щати. А той бавничко се бе запътил към първия град, където го очакват. Знаех си, че няма как да не го забележат там или някъде по пътя!
Флотски боен инженер! Никога не са го учили на неща, които наистина са важни. Всеки друг с малко ум в главата би се запътил в обратната посока. Даже към Калифорния! По възможно най-бързия начин. А той спокойно си кара към северната част на града.
На голям неонов знак пишеше:
МОТЕЛ „ДЪГА“ СВОБОДНИ МЕСТА
Хелър спря колата до офиса.
Мери си избърса носа с полата.
— Ще вляза — каза тя.
Хелър ѝ отключи вратата и ѝ помогна да излезе. Тръгна с нея. Точно каквото исках.
Стенният часовник в офиса показваше единайсет и четиридесет и пет минути.
Един служител с прошарена коса бе навел глава над някакви книжа. Заприлича ми на главния счетоводител на Ломбар, тъй че очаквах да бъде неприятен.
Мери отиде до бюрото. Наистина изглеждаше ужасно.
— Мистър — каза тя, — бихте ли ми казали откъде мога да си купя или намеря пакетче за един долар. Ужасно ми трябва!
Служителят вдигна поглед и я фиксира с проницателното си око.
— Ужасно съжалявам, мем. Просто не мога. Обърна се към Хелър с извинителен вид.
— Заради местните агенти. Прибраха всичкия наркотик миналата седмица. Казват, че ще го задържат и ще го пуснат на пазара, след като се вдигнат цените. Знаете какви са проклетите „бибип“ наркоагенти.
Пак се обърна към Мери.
— Ужасно съжалявам, мем, наистина ужасно! Мери трепереше. Служителят пак се обърна към Хелър.
— Но ако искате, мога да ви дам стая. Можете да вземете единична.
— Добре, една стая — каза Хелър. Възрастният мъж все един ключ.
— Само за един час или за цялата нощ? Дамата не изглежда много добре, но ще ви излезе евтино.
— За цялата нощ — каза Хелър.
— Тогава четиридесет долара.
Хелър му даде парите и служителят подаде ключа.
— Трийсет и осма, в другия край на сградата. Приятно прекарване.
И пак се зарови в книгите си.
Да го „бибип“! Не ги регистрира! О, знам ги тия като него. Мошеник! Краде от собственика. Правилно съм забелязал, че прилича на счетоводителя на Ломбар. Той ме прецака! Не записа нито префърцуненото име на Хелър, нито регистрацията на колата! Направо му бях бесен и имаше защо. Беше нечестен!
Хелър докара колата по-близо и след като откри как да даде на заден, вкара я в открития гараж. Колата беше малко дълга и краят ѝ остана да стърчи отвън.
Състоянието на Мери се влошаваше. Конвулсивно се прозяваше. С мъка се дотътри до колата. Погледна и забеляза стърчащата задница. Това сякаш я посвести.
— Чакай — каза тя. — Задницата стърчи. Някой може да забележи номера.
Да я „бибип“! Огледа се наоколо и намери един мръсен вестник на пода. Накара Хелър да отвори багажника и така остави вестника, че половината стърчеше отвън и закриваше номера. Изглеждаше случайно притиснат. Но номерът не се виждаше!
— Курвите са добре запознати с мотелите — каза тя.
Хелър бе коленичил до задницата. Повдигна вестника.
— Я гледай ти! На табелата има дупка от куршум. — Огледа се наоколо. — Май нищо друго не е улучил.
Изправи се.
— Значи така изглежда дупка от куршум.