Понякога не е трудно да се опиташ да налучкаш местата на ключовите думи. Но Хелър е умен. Измислил е цяла история за някой си Бофи Джоуп, за да има повече думи.
В Турция, естествено, отдавна бе ден. Не бях спал през нощта. За разлика от онзи „бибип“ в Америка, който си лежеше в леглото и спокойно спеше без ни една грижа, аз бях истински роб на дълга.
Освен това, бях страшно притеснен.
Спал или не спал, веднага се захванах за работа.
Опитах се да се добера до скритото съобщение по всички възможни начини, за да разбера каква е кодовата хартия.
Опитах се да декодирам „Грис ме прецаква“. Не става. Опитах „Базата на Земя е пълна с опиум“. И това не става. Всъщност, нямаше как да се получи това, защото тези думи ги нямаше в писмото.
Опитах „Ломбар смята да използва наркотици, за да пороби Волтар“, но името Волтар и думата наркотици… Чакай! А може би кодовата хартия обхваща само букви! Може да не са цели думи!
Цели два часа си блъсках главата и се чувствах все по-зле.
Реших, че ми трябва въздух. Излязох навън и се разходих в градината. Няколко души от персонала се разбягаха, като ме видяха, но от това не ми стана по-добре.
Върнах се. Смело започнах отначало.
Най-накрая успях. Кодовата хартия обхващаше цяло изречение!
Ключовата дума беше „автентични“. Хелър бе написал: „… в случай на неполучаване на автентични писма от мен…“
Той и Роук сигурно са влезли във влекача за малко — да, за известно време бяха изчезнали — и са се уговорили да използват ключово изречение като например „Ядрата са стопени“ и са си разменили кодова хартия. Ако кодовата хартия, поставена върху писмото, не покаже уговореното изречение („Ядрата са стопени“), или каквото и да беше, съобщението не е истинско, а подправено.
Ако през определен период от време редовно не пристига автентично съобщение, в самото писмо пишеше, че Роук ще посъветва Негово Величество да преминат към втория вариант! ПЪЛНО, НЕЗАБАВНО, С ОГЪН И КРЪВ НАШЕСТВИЕ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ!
Ако не получават редовно докладите на Хелър, това значи, че на него му пречат и се е провалил. Липса на доклади означаваше, че Земя ще се превърне в кланица!
Но по дяволите Земя. Ако има нашествие, всички планове на Ломбар отиват на кино! И понеже Великия Съвет не знае нищо за базата на Земя, тя също отива на кино!
Но къде по-важно от това — аз ще бъда убит! Тайният агент на Ломбар ще се погрижи за това дори ако се отърва от всичко останало.
Докладите на Хелър ТРЯБВА ДА СТИГАТ НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕТО!
Ей, чакай!
Ако Хелър успее, всички планове на Ломбар за Земята пропадат. Защото най-близките му съдружници ще банкрутират.
И ако дори само изглежда, че Хелър има изгледи да подобри живота на планетата, тайният агент на Ломбар ще ме убие!
Започна да ме боли глава.
Хелър губи, Хелър печели, едно нещо е сигурно — Грис е мъртъв.
Накарах се да седна.
Наложих си да седна. Наложих си да престана да си скубя косите.
Трябва спокойно да измисля нещо.
И така, непрестанно стискайки със зъби чашата за шира, докато накрая не я запратих в стената, измислих го.
Трябва да се добера до кодовата хартия на Хелър! След това можех да фалшифицирам докладите така, че Великият съвет, посредством Роук, ще мисли, че Хелър се справя със задачата. В същото време Ломбар няма да е заплашен от нищо, понеже Хелър няма да върши никаква работа. Той ще е мъртъв.
Но момент. Не разполагах с кодовата му хартия. Докато не я получа, НИЩО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ НА ХЕЛЪР!
А онзи идиот беше с кола, на която знаеха номера, полицията в няколко щата го дебнеше, с неговото име веднага щяха да го пратят в затвора, понеже такъв човек не съществува, изобщо, един агент без никаква подготовка, попаднал под смъртна опасност.
Започнах да се моля.
О, богове, нека нищо да не се случи на Хелър, докато се добера до онази кодова хартия! Моля ви, богове, ако нещо му се случи, със Солтан Грис е свършено. По дяволите унищожението на Земята! Да забравим това за момента. Мислете за Солтан Грис! Смилете се. Моля ви.
Глава седма
Между Истанбул и там, където се намираше Хелър, имаше седемчасова времева разлика. Тъй че можете да си представите какво напрежение се изискваше да наблюдавам Хелър. Когато той ставаше от сън, в седем сутринта, бодър и отпочинал, аз седях пред екрана в два след обяд, смазан и изтощен.