Хелър тихо се измъкна от леглото и взе душ. Рат, за да си помогне с джобните пари, не му беше купил други дрехи, затова навлече старите, като изпсува тихо, докато си връзваше обувките. Погледна се в огледалото и поклати глава. Наистина изглеждаше смешен с малката зелена панамена шапка, с пурпурночервената риза, със сакото на бели и червени карета, чиито ръкави бяха с около три инча по-къси, с панталона на бяло-сини райета, който не му стигаше и до кокалчетатата и с оранжевите тесни обувки.
Простенах. Открояваше се като фар. И най-късогледото ченге нямаше как да не го забележи. А той даже не го осъзнаваше! За естетическия си вид би се загрижил, но не и за това да изглежда незабележим.
Мери неспокойно се мяташе в леглото, но все още спеше. Хелър леко затвори вратата и като хвърли поглед на колата, излезе от района на мотела.
Наблизо имаше закусвалня. Той влезе, почуди се малко над менюто, понеже естествено не знаеше какво представляват всички неща. Но можеше да се поръча закуска по номер и той поръча „Номер 1“. Включваше портокалов сок, овесена каша и бекон с яйца. Но позастаряващата келнерка не му донесе кафе. Сервира му мляко и той подозрително го опита. Тя му каза да го изпие, много малък бил за кафе. След това отказа да му продаде от пая, който той гледаше с копнеж, като накрая се смили да му обясни, че той трябва да се научи да контролира апетита си и тя щяла да седи до него, докато не си изяде овесената каша. Беше към петдесетгодишна, изглеждаше със силно развито майчинско чувство и самата тя имала синове. Момчетата, каза му тя, били своенравни и ако не внимавали какво ядат, нямало да пораснат. Дори сама отдели парите за закуската и му каза да не си вади всички пари, защото ще му ги откраднат. Каза му да си сложи повечето в обувките и си взе бакшиш един долар.
След това авторитарно хранене Хелър избяга на улицата. Това беше главната улица на града, от двете страни имаше магазини и тръгна със забързана стъпка, хвърляйки по едно око към витрините.
Недей да ходиш така! Молех му се на ум. Върви спокойно, шляй се, не привличай внимание! Тебе те издирват. Но Хелър крачеше в равномерен тръс. Повярвайте ми, на юг никой не тича. Никой!
Отби се в един магазин за конфекция, само за няколко секунди установи, че няма нищо с неговите размери, изхвърча на улицата и пак тръгна в тръс.
Отсреща имаше заложен магазин, където вирджинците продаваха неща, откраднати от туристи. Хелър обхвана с поглед витрината, рязко сви и влезе. Имаше варели с изхвърлени неща и лавици, претрупани със стари боклуци.
Сънливият продавач, който тъкмо бе отворил магазина и е очаквал да си доспи в задната стаичка, не беше много отзивчив. Хелър посочи.
Продавачът свали 8-милиметрова камера „Никон“. Каза му:
— За какво ти е, момче. Вече не продават такива касети.
Хелър разглеждаше големия фирмен етикет в черно и златно. Накара продавача да му свали друга камера. Остави ги на тезгяха. Хелър забеляза един варел. Беше пълен със счупени рибарски макари и заплетена корда. Извади си известно количество.
— Това са макари за дълбок морски риболов — каза продавачът. — Рибарското дружество в Смит Маунтин Лейк се разори. Тези не стават за нищо.
— Рибарска? — попита Хелър.
— Ловят риба. Спорт. Хайде, момче, не може да си толкова тъп. Днес не съм настроен за шегички. Ако наистина искаш нещо, вземай го и изчезвай. Нямам време за мотане.
Хелър избра няколко масивни макари, няколко счупени въдици и едно безнадеждно заплетено кълбо корда. Добави няколко кукички и цял куп тежести, които на края имаха стоманени куки. Сложи ги на тезгяха.
Заплесна се по някакви очукани малки радиокасетофони.
— Дай ми едно от тези.
— Искаш да кажеш, че наистина ще купиш нещо?
— Да — каза Хелър и извади малко пари.
— Ха, пък аз мислех, че си като местните хлапета — само им дай да зяпат, ама нямат мангизи. Значи не си тукашен?
Свали прашния касетофон, даже му сложи батерии и извади няколко касетки. Погледна колко пари държи Хелър в ръце и се престори, че е пропуснал нещо в сметката.
— Ще струва сто седемдесет и пет долара. Хелър му плати. Напълниха в торби странните вещи и Хелър тръгна. Аз лично го смятах не по-малко луд, отколкото си помисли продавачът. Неизползваеми камери, счупени рибарски макари, заплетена корда. Идиотщина.
Както си подскачаше, Хелър мярна магазин за спортни стоки. Рязко сви вътре. Посочи витрината. Млад продавач с рошава коса влезе във витрината и извади чифт бейзболни обувки.