Хелър ги огледа. Бяха черни, връзваха се до глезена. Езикът им беше дълъг и падаше над връзките. Обърна ги обратно. Нямаха пета, но имаха два кръга зъби, единия под възглавницата на стъпалото и другият — под петата. Стоманените зъби бяха дълги около половин инч и бяха здраво закрепени към кожената подметка.
— Ще ги вземеш евтино. Такива имаме с тонове. Треньорът на „Джаксън Хай“ поръча пълни екипи за бейзболния отбор. Отначало каза, че били много големи и няма да ги вземе. Сетне избяга с учителката по английски и с касата на спортния клуб.
— Бейзбол? — каза Хелър.
Продавачът посочи към куп бейзболни топки, но веднага се усети.
— Не се будалкай, момче. Хелър явно бе поумнял. Каза:
— Продават ли се?
Продавачът само го погледна. Хелър отиде до изложените бейзболни топки. Бяха малко по-големи и малко по-твърди от куршумените топки.
В дъното на магазина имаше една еластична мишена. Хелър попита:
— Може ли?
Вдигна топката. Сви длан и запрати бейзболната топка по мишената. Чух изсвистяването. Уцели точно в средата! Мина през мишената, счупи задния щанд и се сплеска в стената.
— Божичко! — каза продавачът. — Страхотен си. Направо си страхотен!
Хелър отиде и взе топката. Кожата се бе спукала. С любопитство бръкна вътре.
— Е — каза си под носа. — Не е много добра, но ще трябва да свърши работа.
— Божичко — каза продавачът. — Ти си роден талант! Виж, имаш ли нещо против да прибера мишената и после, като те вземат в „Ню Йорк Янкиз“, мога да я изложа на витрината?
Хелър се оглеждаше за чанта. Намери една, която се носеше на рамо. Започна да я пълни с бейзболни топки. Продавачът се опитваше да го ласкае, като го попита в отбора на кой колеж играе и дали смята да играе в Бейзболната лига и няколко пъти се извини, че Хелър изглеждал толкова млад, че никой не би си помислил, че е ветеран. Хелър не го окуражаваше особено. Обиколи щандовете. Намери някаква книга: „Изкуството на бейзбола. За начинаещи.“ Продавачът се шашна, като го видя да я прибавя към покупките. След това взе и още една: „Изкуството на ъгловото хвърляне. За начинаещи.“ Какво, май смяташе да ходи на риболов?
Продавачът се бе ентусиазирал.
— Виж какво, имаме пълни екипи. Я да видим кой номер обувки носиш? Виж, защо не вземеш да си купиш екипа от нас?
Помислих си, че само това ни трябва. Известност и реклама тъкмо тази сутрин.
Наложи се Хелър да откаже много повече неща от тези, които в крайна сметка купи — три чифта обувки, шест бели тениски с дълги ръкави, дванайсет чифта бейзболни чорапи с червени ивици отгоре, два бели анцуга, десетина бандажа, два екипа на бели и червени райета без надписи, червен анорак с капитански райета, черен пояс и червена каска.
Тогава Хелър забеляза шапките. Червени бейзболни шапки, по-малко елегантни от обичайните състезателни шапки, но подобни. Козирката бе по-дълга и нямаше да пасне под състезателната каска, за да изиграе ролята на подплънка/омекотител. Но Хелър направо бе пощурял. Обърна целия куп, за да намери неговия размер и я сложи на главата. Отиде до огледалото.
Аз изтръпнах. От врата нагоре пред огледалото седеше пилотът състезател Джетеро Хелър, шампион на Академията! Лесно бях забравил дяволитите му сини очи, буйната руса коса и усмивката, която казваше: върви по дяволите, кой го е грижа. Сякаш внезапно ме изстреляха обратно на Волтар! Но сега го почувствах с още по-голяма сила.
— Какво каза, че означавали инициалите? — попита Хелър.
— „Джаксън Хай“ — каза продавачът.
Не загрях веднага, вероятно, защото буквите върху шапката бяха сложно преплетени. Д.Х.! Значи за това се е хилил!
— Ще взема шест — каза Хелър. Сега вече се смееше.
Хелър великодушно подари на продавача пурпурната риза, оранжевите обувки и панамената шапка.
Напълниха купените неща в голям спортен сак. Хелър плати триста долара и взе картичката.
Тъкмо излизаше от вратата, когато продавачът извика:
— Ей, не ми каза как се казваш!
— Ще чуеш — каза Хелър и изчезна.
А, добре, има надежда. Ако си беше казал името, този „бибип“ продавач щеше да го разгласи из града с мегафон. Добре че Хелър беше скромен. Но определено не беше умен. Препускаше по улицата с огнено червена бейзболна шапка с неговите собствени инициали и носеше бейзболна фланела с дълги ръкави. Беше запазил панталона на сини райета и кариралото сако. Изпъкваше като светофар! И още по-зле, шпайковете му отекваха по тротоара по-високо, отколкото предишните му подковани обувки.