Всичко в крайна сметка бе по вина на Ломбар — той нареди Хелър да не бъде обучаван като шпионин. Всеки уважаващ себе си шпионин знае, че не трябва да се забелязва. Един трениран шпионин щеше да наблюдава хората около себе си и да се облече досущ като тях. А той не приличаше на никого в този тих южняшки град. Като го гледах сега, ако мога да цитирам продавача: божичко!
Хелър си погледна часовника. Отиваше към девет. Но спря на още едно място — сладкарски магазин.
Изхлипах. Имах си работа с идиот, не със специален агент. Специалните агенти не ядат сладкиши! Те пушат цигари!
Няколко дванайсетгодишни момченца седяха пред щанда и се караха за цените на дъвките с продавача. Явно ги бяха увеличили. Две от тях носеха бейзболни шапки — нещо съвсем нормално за момчетата в Америка. Осъзнах, че сега, с тази бейзболна шапка, Хелър ще минава за още по-малък.
Хелър мина по щанда, явно търсеше определен вид сладкиш. Видя го — всяко парче беше опаковано поотделно в прозрачна хартия. Сладкишът беше в бяло и червено, извити в спирала, точно като в рекламите от списанията.
Децата си купиха дъвки за по десет цента и Хелър направо шашна възрастната дама на щанда, като поиска десет фунта сладкиш! Купи не само от онзи в бяло и червено, но ѝ от други видове, и ги искаше заедно, така че трябваше да му ги опаковат в малки торбички с по един сладкиш от всеки вид, а после трябваше да намерят достатъчно голяма торба, за да влязат вътре всички малки торбички. Това със сигурност развали деня на възрастната продавачка.
Натоварен, Хелър пак излезе на улицата. На ъгъла имаше паркирана полицейска кола. Така, всеки обучен агент щеше да мине по другия тротоар. Но не и Хелър. Той бодро мина точно покрай ченгетата!
С периферното му зрение видях как го изгледаха.
Време беше да се върна и да се укрепя със студена шира. И да кажа една малка молитва за него. Ако за служителите на Апарата имаше специални адове, мен щяха да ме изпратят в онзи, който се е специализирал в прикрепяне на нетренирани агенти към мен. Не помогна нито ширата, нито молитвата!
Ако нещо се случи на Хелър преди да се добера до кодовата му хартия, с мен е свършено!
Част петнадесета
Глава първа
Мери Шмек продължаваше да спи неспокойно в стаята. Хелър хвърли багажа на леглото. Качи двата куфара на едно дълго бюро, един до друг и разкопча каишките.
Сега ще мога да огледам какво има вътре. Може пък кодовата хартия да е най-отгоре!
Напразни надежди. Наистина нямаше камъни, но беше пълно с невъобразимо много тубички, кутийки и намотани жички. Какъв куп боклуци!
Хелър извади малък комплект инструменти и две малки шишенца. Взе двете остарели камери „Никон“ и ги остави на масата. Огледа ъгъла на етикета, след това капна отгоре няколко капки от шишенцето и златно-черните букви НИКОН се изпариха! Направи същото и с другата камера.
След това взе две малки кутийки от куфара и ги отвори. Времевите мерници! И двата! Значи влекачът наистина не може да излети от планетата! Едно беше ясно — Апаратът никога не може да измъкне друг влекач от Флота.
От второто шишенце Хелър изсипа малко лепило, поне така изглеждаше, намаза гърба на етикетите и само след секунда отстрани на двата времеви мерника се появиха ярките букви НИКОН.
Сега мерниците приличаха на две супер 8-милиметрови камери!
Хелър ги върна в малките им кутийки и ги остави в куфара. Прибра и двете остарели камери.
След това извади сладкишите, които бе направил на кораба. Опаковките им бяха малко различни, но не чак толкова. Имаше сигурно около три фунта сладкиши. Обърка ги с купените и започна да ги прибира обратно в чантите. Изобщо не си даваше труд да ги подреди.
След това прибра счупените въдици и макари. Просто ги напъха отгоре. Добави заплетените намотки корда, като ги пръсна отгоре. После напъха където му падне оловните тежести.
Каква БЪРКОТИЯ!
А пък аз си мислех, че момчетата от Флота са много прибрани.
Трябваше да отпусне каишките, за да побере всичко останало. Набута спортните принадлежности и беше готов.
Докато бях в другата стая и се молех, беше донесъл кана с мляко, кана с кафе и една кифла. Опита се нежно да събуди Мери Шмек. Тя го бутна, искаше да спи. Забелязах, че зениците ѝ са свити. Не искаше и да погледне млякото, кафето и кифлата.