Полицейска кола! Щатска полиция на Вирджиния!
Увеличих звука. Ченгето каза „… мъж и жена. Минали са по този път снощи.“
— С каква кола? — попита момчето. Офицерът погледна сводката.
— Кадилак. Същият цвят като онзи, който е на канала.
Пребледнях. Сега ще хванат Хелър и ще се простя с кодовата хартия!
— Може да са минали, когато не съм бил на смяна — каза местното момче.
— Ами ако ги видиш, непременно ни се обади, Бедфорд — каза щатския полицай. — Издирват ги навсякъде.
— Винаги съм готов да помогна, Нейтън — каза момчето.
А когато ченгето замина надолу по пътя за Калпепър, той добави:
— Гаден кучи син, да те „бибип“.
Свали кадилака от канала и Хелър излезе, носейки Мери. Сложи я на предната седалка. Момчето грееше в усмивка.
— Знаех си, че си я откраднал!
Изгледа Хелър от глава до пети с възхищение, след това каза:
— Щях да сваля колелата и да смажа лагерите, но това може да почака. Май е най-добре да изчезвате.
Кадилакът бе поел само десет галона бензин. Бях удивен. След това осъзнах, че момичето просто е приложило хитър психологически трик, като нарече кадилака „гълтач на бензин“.
Сметката се оказа съвсем не голяма. Хелър даде на момчето двайсет долара бакшиш. Разчитайте на Хелър! Скоро ще се разори и ще трябва да решавам още един ребус. Нямаше как да кажа на Рат и Търб просто да го пресрещнат някъде и да му дадат пари. Вероятно бяха някъде по този път, но не можех да вляза във връзка с тях, докато са в движение.
Мери пак хукна към тоалетната и момчето обясни на Хелър как да мие прозорците — никога не се използва омаслен парцал, само хартия; никога не се използва восъчен препарат за почистване. Удивително, нали вече му дадоха бакшиша!
Хелър се погрижи за момичето и влязоха в колата.
— Като минаваш от тук следващия път — каза момчето, — отбий се да ти покажа как се прави настройка на двигателя.
Хелър искрено му благодари и като тръгнаха, момчето му помаха за довиждане. Хелър натисна два пъти клаксона и потеглиха към Вашингтон.
А Вашингтон, си помислих аз, е най-фрашканият с ченгета град в света!
Чудех се дали да не започна да си пиша завещанието. Притежавах няколко неща — златото, което очаквах да пристигне, бъдещата болница и Утанч. Бедата беше, че нямаше на кого да ги оставя.
Никога не съм се чувствал по-самотен и никога не съм се молил повече на съдбата, отколкото сега, докато гледах пътя за Вашингтон през очите на Хелър.
Глава втора
Като следваше сложните знаци, Хелър с усилие преодоляваше най-различните пречки, които пътният отдел на щата бе заложил, за да попречат на американците да се доберат до седалището на тяхното правителство. Хелър не се възползва от поканата да използва магистрала 236, да се прехвърли на щатски път 66, да мине по магистрала 123 и да завърши в реката Потомак. Пренебрегна указанията да мине по магистрала 495, която всъщност бе магистрала 95, и изцяло да заобиколи Вашингтон. Дори разобличи заговора, с цел да се обърка населението по магистрала 29, като им се внуши, че са на магистрала 50. Упорито караше по 29-та, дори разгада как да мине през всичките улици край Потомак, без да се озове на Пентагона, както на повечето хора им се случва и стигна до моста Мемориъл Бридж. Показа удивително майсторство в кормуването, което в никакъв случай не трябваше да прави!
Реката Потомак бе красива и синя. Мостът бе красив и бял. В края му бе Линкълн Мемориъл, с внушителната си архитектура в гръцки стил, блеснал на следобедното слънце.
Но Хелър си имаше проблем. Заради Мери му бе почти невъзможно да кара. Тя не можеше да стои на едно място и постоянно падаше. Повече не можеше да се сдържа и от време на време издаваше сподавени викове. Размахваше ръце. И постоянно повтаряше:
— О, боже, сърцето ми, сърцето ми!
Или пък:
— Господи, трябва да се боцна!
Но нито една от молитвите не стигаше до божествата на тази планета.
Хелър отделяше повече внимание на нея, отколкото на движението по пътищата. Главозамайващото и лудо въртене на коли и камиони около Линкълн Мемориъл може и да не тревожеше спокойното величие на грамадната статуя на Линкълн, но при всички положения разклащаше нервите на смъртните.
Хелър очевидно си даваше сметка, че комбинацията от Мери и трафика му идваше твърде много. Забеляза една отбивка в парка, който се простира на югоизток от самия паметник.