Първото ченге заобиколи и се приближи до колата. Започна да се рови из багажа за чантата. Намери я и извади книжката ѝ.
— О, боже! — простена Мери. — Моля ви, моля ви, намерете ми нещо да се боцна!
Ефектът бе светкавичен.
— Наркоманка — каза първото ченге.
Направи знак на другото ченге да следи Хелър и започна да изхвърля куфарите от колата. Смяташе да ги претършува за дрога.
Отвори големия спортен сак, пребърка го и го захвърли. Грабна един от куфарите на Хелър, разкопча го и го отвори.
— Това е багажът на хлапето — изстена Мери. Ченгето пъхна ръка и веднага извика:
— Ох, да го „бибип“!
Измъкна от ръката си кукичка от навита на макара корда и засмука единия си пръст. После внимателно вдигна във въздуха друга стара макара и разтърси заплетената корда.
Каза:
— Камери и рибарски принадлежности. Божичко, дете, страхотно си опаковаш багажа, няма що. Нищо чудно да повредиш нещо.
Затръшна капака на куфара.
Другото ченге стоеше зад Хелър с насочен пистолет. Първият отвори другия куфар на Хелър.
— За бога — изпищя Мери. — Трябва да ми намерите нещо! Никой ли не ме чува?
Наведе се от задната седалка и започна да повръща стомашни сокове.
— Сладкиши — извика първото ченге. — Наркотик в сладкиши.
Обърна се към другия.
— Виждаш ли, знаех си, че ще има наркотик. Крият го в сладкиши.
Внимателно отстрани кукичките и размота кордата от чантата със сладкиши. Извади едно парче. Измъкна от джоба си ножче и разряза сладкиша на две. Близна една от половинките.
Разочарован, той хвърли парчетата и опаковката към една табела „Пазете чистота“. Отвори друга чанта със сладкиши и направи същото.
— Ах, по дяволите! Това са си сладкиши. Второто ченге каза:
— Джо, не мислиш ли, че ако в тази чанта има някакъв наркотик, дамата нямаше да е в това състояние.
Първото ченге захвърли чантата на Хелър, измъкна куфара на Мери и го отвори.
— Ура! — извика той. — Знаех си. Има пълен комплект с игли.
Вдигна го във въздуха, за да го видят партньорът му и патрулът от парка.
— Макар че няма дрога, това е абсолютно противозаконно! Знаех си, че ще ги хвана в нещо!
О, Хелър, молех се аз. Лежи си на земята, нищичко не прави.
Мери тъкмо я бе отпуснало след един спазъм.
— Това ми е медицинската чанта! Аз съм лекар. Дипломата ми е в чантата.
Първото ченге дори не си направи труда да я бутне в колата и тя изгуби съзнание, като почти цялата се изсипа навън.
Първото ченге намери дипломата и каза с неприязън:
— Права е — пусна капака на куфара и се изправи. — Да го „бибип“, тук няма дрога.
Второто ченге посочи с пистолета към Хелър.
— Можеш да станеш, момче. Чист си. Въздъхнах с облекчение. Знаех отлично как се чувства затворникът, като му кажат, че е свободен.
Хелър се изправи на крака. Отиде до колата и се опита да набута Мери вътре.
Хелър изведнъж забеляза обикновен зелен седан. Идваше към тях и като се приближи, спря. Първото ченге каза:
— О, „бибип“. ФБР.
Излязоха двама здравеняци. Носеха якета от бокс. Бяха с шапки „Борсалино“.
Едновременно извадиха и показаха картите си.
Първият имаше подпухнало лице и отпусната долна устна.
— Аз съм агент Стюпуиц, ФБР. Вторият каза:
— Агент Молин, ФБР. Беше едър грубиян.
Стюпуиц се приближи до патрула и двете ченгета.
— Това е работа на бюрото, а не на местната полиция. Отдръпнете се!
Молин отиде зад колата и прочете регистрационния номер.
— Това е колата, няма грешка. Виж дупката от куршума!
Стюпуиц насочи към Хелър револвер Колт 457. Приличаше на топ.
— Стани и застани с лице към колата, малкия. Постави ръцете на покрива и разтвори крака.
Хелър направи, каквото му заповядаха. Това оръдие можеше да го разкъса на парчета! Първото щатско ченге каза:
— Той е само стопаджия. Колата е на жената. Молин каза:
— Пълна е с наркотик. Второто щатско ченге каза:
— В чантите има само камери и рибарски принадлежности. Даже в сладкишите няма наркотик.
Стюпуиц каза:
— Всичко сте объркали, братлета. Затова не можете да минете без ФБР. Без нас ще си живуркате на пълно спокойствие!