Молин каза:
— Ние разполагаме с пълна информация от Вирджиния.
Помислих си, Грис, сега вече е късно да правиш завещание! На Хелър ще му светят маслото толкова бързо, че няма да имаш време.
Стюпуиц бе насочил пистолет към Хелър.
— Как се казваш, малкия? Мери се свести и кресна:
— Не говори с тях, момче! Хелър не отговори. Стюпуиц каза:
— Момче, съзнаваш ли, че е престъпление да не кажеш името си на офицер от ФБР?
Хелър не отговори.
Стюпуиц даде знак на Молин. Молин измъкна пистолет от кобура на кръста си и го насочи към Хелър. Стюпуиц пристъпи към Хелър и започна да го претърсва за оръжие.
Знаех със сигурност какво ще последва. Беше прекалено късно дори за молитви.
Стюпуиц напипа документите в джоба на якето на Хелър. Измъкна ги. Отвори ги и погледна.
Изведнъж Стюпуиц се дръпна встрани, по-далеч от другите ченгета и от Хелър. Отчаяно махна на Молин. Без да сваля пистолет от Хелър, Молин се приближи до Стюпуиц.
Аз увеличих звука максимално. Чух вятъра в дърветата. Чух птиците. Чух далечната сирена на линейка, която наближаваше. Но не можех да хвана нито дума от това, което Стюпуиц и Молин си говореха, докато разглеждаха подробно документите на Хелър. Виждах, че си шепнат, но понеже говореха като престъпниците, без да движат устни, не можех да различа думите.
Приближи се линейка. Имаше надпис Болница „Джордж Таун“. От нея изскочиха облечени в бяло санитари и изкараха носилка. Отвориха задната врата на колата, видяха Мери и я изкараха. Толкова беше зле, че дори не оказа никаква съпротива. Успя само да промърмори:
— Чао, хлапе.
Въпреки заповедите на ФБР, Хелър проточи врат и каза:
— НЕ! Не я убивайте!
Единият санитар вдигна глава. За момент заряза опитите да изправи на крака Мери, за да могат да я сложат на носилката и погледна Хелър.
— Да я убием? Много грешиш, синко. Тя има нужда от помощта ни. Ще се погрижим за нея.
Хелър попита:
— Обещавате ли да не я убивате?
— Естествено, момче — каза санитарят.
Мери вече бе на носилката. Стюпуиц пристъпи към санитаря, прошепна му нещо и му показа значката си. Санитарят повдигна рамене.
Хелър погледна Молин.
— Мога ли да сложа чантата ѝ в линейката? Молин махна с пистолета. Хелър взе чантата ѝ, отиде до линейката и я хвърли вътре. Линейката подкара и Хелър остана загледан зад нея.
Стюпуиц се приближи до него. Посочи служебната кола.
— Влизай, малкия. Но Хелър не влезе. Отиде до кадилака, затвори чантите и ги прибра отзад. Заключи го и пъхна ключа в джоба си. Стюпуиц го побутна към предната седалка на служебната кола.
Молин седна пред кормилото на кадилака. Потегли.
Хелър викна:
— НЕ! Това е нашата кола! Стюпуиц му каза:
— Престани да се притесняваш. Колата отива в гаража на ФБР.
Щатските ченгета и патрулът си мърмореха нещо под носа и клатеха глави.
Аз също!
Стюпуиц запали служебната кола и бързо потеглиха.
Федералното бюро за разследване бе щракнало челюсти с Джетеро Хелър вътре. И най-лошото беше, че между отровните си зъби стискаха съдбата на планетата, без да имат ни най-малка представа! Тъпи „бибип“!
Глава трета
Слязоха пред сградата на ФБР на Пенсилвания Авеню и някой пое колата.
Стюпуиц предупреди:
— Не се опитвай да бягаш. Могат да те застрелят. Но Хелър като че ли нямаше намерение да бяга.
Той оглеждаше сиво-зелената мраморна фасада на сградата и се опитваше да разчете ОГРОМНИЯ надпис със златни букви:
дж. ЕДГАР ХУВЪР
Буквите бяха дълги един фут и се простираха на такава дължина, че Хелър трябваше да завърти глава, за да прочете целия надпис.
— Ще се отбием при Дж. Едгар Хувър, така ли? — каза Хелър.
— Не се прави на „бибип“ умник, малкия. Хелър каза:
— Но аз наистина не знам кой е. Сега вече Стюпуиц разбра.
— Боже господи! Ама как само преподават история!
Приближи се до Хелър и навря подпухналото си лице в неговото. — Но си чувал за Джордж Вашингтон, нали?
Посочи с пръст големия надпис:
— Да знаеш, че Дж. Едгар Хувър е десет пъти по-велик от Вашингтон! ИСТИНСКИЯТ спасител на тази страна е ХУВЪР! Без него законите на тази страна изобщо нямаше да могат да действат!