— Млъквай, Суини.
Лаборантът се наведе над бунзеновата горелка и продължи да си мърмори. Молин каза:
— А сега, хлапе, номерът е да познаваш всички тези наркотици само по външния вид, миризмата и вкуса. Започни от тази редица и разгледай всички бурканчета, като обръщаш внимание на етикетите. Но за бога, ако опиташ нещо, изплюй го! Не искам да ми лепнат обвинението, че съм те направил наркоман.
Хелър разгледа всички бурканчета, както му беше казано. На два пъти Молин го накара да си изплакне устата на мивката. Държеше го отзад за врата като непослушно дете.
Хелър, понеже си беше Хелър, бързо напредна. Но аз се тревожех. Беше очевидно, че го бавят, доколкото познавах ФБР. Това беше някаква игра — глупава, но все пак игра.
— Я виж! — каза Хелър. Държеше в ръце голям съд с кафяв прах и го разглеждаше. — Какво е това?
— О, няма го етикетът. Това е опиум, хлапе, азиатски… — Молин го разгледа по-отблизо. — Не, турски.
При други обстоятелства щях да се побъркам, ако покажат това на Хелър. Но сега съзнанието ми бе някак притъпено от шокиращите събития.
— Какво значи „Афийон Карахисар“? — попита Хелър и ми изкара акъла.
— „Бибип“, не знам — каза Молин. — Къде го пише.
— Тук отстрани — каза Хелър. — Малко е неясно.
— Не си взех очилата — каза Молин. — Суини, какво значи Афийон Карахисар.
— Замък на черния опиум — каза Суини. — Западна Турция, защо?
— Пише го на тази кутия — каза Молин. Суини се обади:
— Така ли? Има няколко черни топчета от същото в съседния буркан. А в този белия буркан по-надолу има малко от техния хероин. „Бибип“, ето че започнах да изнасям и лекции.
Върна се към работата си.
— Виждаш ли — авторитетно каза Молин, — има едно цвете мак с черно вещество по средата, което изолират и правят на дъвка. После я варят и се получава опиум. Обработват го по химически път и се получава хероин. Белият хероин е турски или азиатски, кафявият е мексикански… Суини, къде е онази книга за наркотиците? Няма смисъл да си скапвам дробовете.
Суини посочи едно чекмедже и Молин го отвори.
— „Бибип“ — каза той, — пак са я използвали за тоалетна хартия.
Изглеждаше озадачен, но му хрумна нещо и бръкна в джобовете си.
— Суини, я иди до будката за вестници и ми купи една от онези брошури за наркотици. — Внезапно се отказа да бърка из джобовете си. — По дяволите, какво правя? До мен стои американският Монетен двор, а пък аз ще харча от моите мангизи. Имаш ли пари, малкия?
Хелър бръкна в джоба си и извади свитите банкноти. Начинът, по който го направи, бе първият знак за мен, че е възбуден. Машинално се бе върнал към един стар навик. Комарджиите на Волтар — а за мое съжаление Хелър определено бе такъв — броят парите по много специфичен начин. Поставят пръст по средата на пачката, събират двата края на банкнотите и ги броят така, че ако гледаш отстрани изглежда, че парите са двойно повече. Молин го погледна.
— Боже — каза той и добави: — Предполагам, че това са ти парите за бонбонки за една седмица.
Той посегна към шепата банкноти.
— Я да видим, книгата е около три долара, още два за Суини, задето му досаждаме. Ще взема този петак. Не, от друга страна, ти сигурно си гладен, тъй че Суини може да купи нещо за ядене. Ще взема десетак. Не, като си помисля, аз и Суини също сме гладни, затова вземам тези двете двайсетачки.
Очевидно не можеше да измисли нищо друго, затова хвърли парите на Суини, чиято предишна враждебност се бе изпарила.
— Какво искаш за ядене, хлапе? — каза Суини.
— Бира и хамбургер — каза Хелър, който явно си спомни съвета на Кроуб относно диетата му.
— Охо, хлапе — каза Молин. — Голям си тарикат. Знаеш „бибип“ добре, че не можем да ти купим бира, защото си непълнолетен. Опитваш се да ни подтикнеш към престъпление, а? Донеси му хамбургер и мляко, Суини. За мен сандвич с пържола и бира.
Суини излезе и Хелър продължи да се запознава с повечето от двеста различни вида наркотици по етажерките.
Вече се бях примирил с мисълта, че Хелър знае с какво се занимаваме в Афийон. Това, което ме притесняваше, беше защо го задържат. Във ФБР не признаваха никакви закони, значи това беше някакъв заговор. Ставаше нещо.
Суини се върна с купените неща и след малко Хелър и Молин се върнаха в офиса на Молин. Той сдъвка на една хапка сандвича с пържола и го преглътна с бира.