Выбрать главу

— И всичките все той ли ги е заловил?

— Всички до един — гордо каза Молин. — Освен това има и обикновени хора, така че не мисли, че са само тези.

— Я гледай — каза Хелър. — Този има наистина ужасно зъл вид! — И той посочи към една снимка.

— Ама че „бибип“, момче, та това е ХУВЪР!

Беше толкова разстроен, че залитна. Хелър тръгна след него с потракване. След това, в тон с настроението си, Молин блъсна Хелър през една врата, след като слязоха по стълбите. Това беше стрелбището!

Имах лоши предчувствия. Знаех, че ще се случи нещо. Надявах се да не застрелят Хелър още тук.

В другия край на стаята имаше мишени, а на тезгяха — защитни слушалки за ушите. Дъхът ми спря. Молех се на Хелър да не му хрумне да грабне някой пистолет и да си проправи път навън със стрелба.

— Къде е агентът, който прави демонстрациите за посетители? — попита Молин един възрастен мъж, който почистваше някакви оръжия.

— Какво? А, за днес няма повече демонстрации. Молин пъхна едни слушалки в ръцете на Хелър и взе един пистолет. Изстреля един пълнител по мишените и след това сякаш се почувства по-добре.

— Ти си се специализирал по револвери, естествено.

— Никога преди не съм стрелял — каза Хелър.

— Военно училище! — изсумтя Молин. — Знаех си, че ви учат само да шиете и да плетете.

Но той продължи да поучава Хелър.

— Това е Колт 457 Магнум. Един изстрел може да пробие желязо и да мине през него.

И той показа на Хелър как се върти барабана, как се проверява, как се зарежда и изпразва и дори как се носи. След това взе Колт 45 и обясни на Хелър как се борави с него.

Молин погледна часовника си и се намръщи. Очевидно искаше да забави Хелър колкото се може повече.

— Виж какво, Младши, ще ти направя малка демонстрация на истинско майсторство. Така, първо поглеждам снимката на някой издирван. След това изскачат няколко мишени и аз трябва да разбера кой е търсеният и да му пусна куршум в сърцето. Ако застрелям не този, когото трябва, имам още един шанс.

Взе една голяма снимка и я погледна. Извади собствения си пистолет. Накара служителя да натисне няколко бутона. Започнаха да изскачат лице след лице. Молин стреля. Но сбърка.

— Казах ти да се консултираш с очен лекар, Молин — каза възрастният човек.

— Млъкни — викна Молин. — Натисни пак бутоните.

Хвана с две ръце пистолета. Внимателно се прицели. Този път улучи когото трябва.

— Ето, Младши. Опитай ти. Ще видиш, че не е толкова лесно.

Божичко, Хелър можеше просто да ги застреля и да се измъкне. Това беше най-простото и лесно разрешение на сегашното положение.

Хелър хвърли поглед на една снимка на издирван и я остави. Мишените започнаха да изскачат. Хелър стреля и улучи точно в центъра. Нищо особено за един специалист по оръдия във Флота.

— Не, не, не! — извика Молин. — Никога не дърпай спусъка, преди да си вдигнал оръжието на нивото на очите. Но не те обвинявам, че си нервен. И недей да се перчиш със случайни попадения. Това не става в истински схватки. Пистолетът се държи с две ръце, краката са леко разтворени, за да си стабилен. И сега се мериш внимателно. Добре. Ще ти дам още една възможност. Натисни бутоните, Мърфи.

С големи усилия Хелър направи точно както му бе обяснено. Улучи правилната мишена точно в центъра.

— Ето, виждаш ли? — каза Молин. — Като те научат добре, така се получава. А сега искаш ли да пробваш този армейски Колт?

Хелър стреля с много видове оръжия и най-накрая Молин погледна часовника си и каза с въздишка на облекчение:

— Време е да се върнем в офиса ми.

Излязоха от стрелбището, но през целия път обратно Молин не спря да му изнася лекции за силата, могъществото и абсолютното господство на ФБР над света. Това бе само опит да прикрие истинските им намерения. Защото вече знаех, че какъвто и капан да изскочеше, беше поставен от тях.

Глава пета

Молин, леко запъхтян от изтощителната лекция за победите на ФБР, още не беше влязъл в офиса, когато телефонът на Стюпуиц иззвъня. Молин посочи един стол и като на куче махна на Хелър да седне. Втурна се да вдигне телефона.

Нямаше нужда да увеличавам звука.

— Молин на телефона — викна той. След това с изключително любезен глас каза: — Можете да кажете на мен. Аз съм партньорът на агент Стюпуиц. Мисля, че той ви е споменавал за мен.