После грабна един тефтер и започна да пише. Най-накрая каза:
— Да, господин Бери. Тук всичко е под контрол… О, много е добре, господин Бери… Не, не е говорил с никой друг… Да, господин Бери… Да, господин Бери… Благодаря, господин Бери.
И затвори.
Влезе Стюпуиц и двамата с Молин бързо си размениха шепнешком няколко думи. После преместиха Хелър на друг стол, срещу който имаше още два и Стюпуиц насочи в очите на Хелър ярка светлина. Двамата агенти седнаха.
— Аз първо — каза Стюпуиц. — Младши, докладвахме във Вирджиния, че в Мериленд е открит катастрофирал кадилак с твоя регистрационен номер. Освен това казахме, че в него е имало силно обгорено тяло, отговарящо на твоето описание. Хората, които се интересуваха от това, не знаеха името ти. Проститутката е мъртва. Тъй че си чист. И повече да не си споменал за този инцидент, защото ще излезем лъжци. Ясно ли е? — добави той свирепо.
Светлината силно заслепяваше Хелър. Но изведнъж аз с внезапно облекчение разбрах, че това не е разпит. Те просто не знаеха как да разговарят с хората по друг начин.
— Така, това е номерът на колата ти — продължи Стюпуиц. — Сега е регистрирана в окръг Колумбия. Сменени са номерата на двигателя и на шасито. Колата вече е на твое име. Знаем, че ти си платил колата на продавача, тъй че не си мисли, че правим нещо незаконно. Ясно?
Хелър взе регистрационния номер. Отгоре имаше закрепена малка табелка, на която пишеше:
„До всички полицаи. В случай на нужда,
свържете се единствено с агент Стюпуиц
или Молин, ФБР, Вашингтон.“
— Няма да се занимаваме със застраховки — продължи Стюпуиц. — Но ако стане някоя злополука, с твоето име ще те съдят за астрономически суми. Тъй че карай внимателно. Повече никакви луди преследвания със сто мили в час. Ясно ли е?
На Хелър му беше ясно.
— А това — каза Стюпуиц, — ти е шофьорската книжка.
Хелър я взе и видя, че на нея също бе залепена бележка:
„До всички полицаи. В случай на нужда,
свържете се единствено с агент Стюпуиц
или Молин, ФБР, Вашингтон.“
Изведнъж разбрах какво са направили — бяха сложили „опашка“ на кадилака. Ако се направи проверка на колата, всеки полицейски компютър ще има тази информация. Табелката всъщност означаваше: „Тази кола е под наблюдение на ФБР. Ако я забележите, докладвайте на агент Стюпуиц или Молин, ФБР, Вашингтон.“ Тоест, все едно че ФБР постоянно го следи!
— А ето ти и всички документи.
И той му даде свидетелството за раждане, дипломата и оценките. Хелър ги прибра в джоба си.
Молин стана и извади от чекмеджето на едно клатещо се бюро стара и измачкана пътна карта на компанията „Октъпъс Ойл“. Пак седна на стола.
— Добре — каза Молин, отвори картата и отбеляза на нея бележките от телефонния разговор. — Господин Бери искаше да бъде сигурен, че имаш пари и аз го уверих, че е така. Господин Бери предположи, че ще бъдеш уморен. Доста е загрижен за добруването ти. Така че трябва да идеш в мотел „Хауърд Джонсън“ в Силвър Спринг, Мериленд. Тръгваш от тук по Шестнадесето Авеню, прекосяваш границата на щата и се озоваваш пред мотела. Ето, виждаш ли го?
Хелър разгледа картата и аз изведнъж осъзнах защо го бавеха. Не беше заради ФБР, а заради господин Бери. Някъде по този път той му бе устроил засада! Опитах се отчаяно да си представя как ще го нападне.
Сега Хелър ще си го получи. В действителност Бери навярно вече наблюдава всички пътища и пътчета по източния бряг.
— Добре — каза Молин. — Така, той каза, че някои репортери са подразбрали, че отказваш да се върнеш у дома това лято. Някаква луда история, че искаш да живееш свой собствен живот. Примерно да влезеш в някой бейзболен отбор. Или нещо такова. Така че, той каза, че при никакви обстоятелства не трябва да се регистрираш в хотели или мотели с истинското си име, понеже не иска да се появява нищо в пресата, докато не се сдобриш със семейството ти и докато не говориш с баща ти, който в момента е извън страната. Ясно ли е?
— Да не използвам името си — каза Хелър. — Ясно. Ох, този Бери, знаеше „бибип“ добре, че няма никакъв Дълбърт Джон Роксентър Младши! Искаше да избегне всякакви смахнати истории във вестниците, просто като убие самозванеца. Роксентър при всички положения разполагаше с тази възможност и нямаше да се поколебае да я използва. Но как? И къде?
— Добре — каза Молин. — Значи, утре сутринта тръгваш по магистрала 475, кръговия път около област Колумбия, и свиваш наляво по магистрала 95. Продължаваш право през Мериленд, пресичаш Делъуеър и стигаш до пресичането с магистрала 275. Завиваш надясно, прекосяваш река Делъуеър и се озоваваш на границата с Ню Джърси. Продължаваш направо — всъщност няма как да слезеш от магистралата. А сега, погледни тук, точно на север от Ню Арк пътят се разделя. Тук е мотел „Хауърд Джонсън“ — и той го отбеляза на картата с кръстче. — Трябва да стигнеш там към четири и половина следобед. Пътуването е не повече от четири часа. Никакви високи скорости! Не се регистрирай. Просто влез в столовата, седни и си вземи нещо за ядене. Там ще те чака стар прислужник на семейството, който ще те заведе у дома.