След това положението ми се влоши, макар че не виждах от това по-лошо накъде. Получих сърцебиене. Виеше ми се свят и стаята започна странно да се накланя. Отначало помислих, че правим някакви необичайни маневри, след това разбрах, че причината е в мен самия.
И за капак получих убийствено главоболие.
Двигателите с изкривяване на пространството се движат много по-гладко от времевите. От време на време „минало-бъдеще“ правеха резки подскоци и всеки път главата ми сякаш щеше да се разцепи на две.
Започнах да се оправям чак на следващия ден до обяд, както показваше волтарианският часовник. Не че се чувствах добре. Но със сигурност не беше толкова зле.
От време на време при мен се отбиваше един от инженерите. Съдейки по безизразното му триъгълно лице, сякаш ме третираше като някоя машинна част, която се нуждае от настройка. Все пак ми донесе още вода и храна.
Бяха изминали трийсет и два часа и половина от началото на полета — малко след полунощ на Волтар — и аз тъкмо бях решил да опитам да поседя, когато светлините пак започнаха да святкат. Освети се яркочервен надпис:
ПОЛОВИНАТА ПЪТ Е ИЗМИНАТ КРАЙ НА УСКОРЕНИЕТО ПРЕМИНАВАМЕ КЪМ ЗАБАВЯНЕ ОБЕЗОПАСЕТЕ СВОБОДНО ДВИЖЕЩИТЕ СЕ ПРЕДМЕТИ
И след това:
ЗАТЕГНЕТЕ ГРАВИТАЦИОННИТЕ КОЛАНИ
После:
НЕ МЪРДАЙТЕ!
После:
ОБРЪЩАНЕ НА ХИПЕРГРАВИТАЦИОННИТЕ СИНТЕЗАТОРИ
Последва момент, в който всичко бе в състояние на безтегловност. Онова „бибип“1 шишенце с таблетки И. Г. Барбен и трохите на масата се понесоха свободно вън въздуха.
След това:
ГОТОВНОСТ ЗА ПРЕОБРЪЩАНЕ НА СТАЯТА
Стаята се преобърна. Напълно изгубих ориентацията си. Неподвижните предмети по стените си останаха на същото място, но всичко друго се преобърна.
Светна пурпурен сигнал:
ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ АВТОМАТИЧЕН РЕЖИМ НА ХИПЕРГРАВИТАЦИОННИТЕ СИНТЕЗАТОРИ
След това зелена лампа:
АВТОМАТИЧНО БАЛАНСИРАНИ ХИПЕРГРАВИТАЦИОННИ СИНТЕЗАТОРИ
Онова „бибип“ шишенце с таблетки И. Г. Барбен и стритата таблетка се върнаха на масата. Последва червен сигнал:
ПРЕОБРЪЩАНЕ НА ВРЕМЕВИТЕ ДВИГАТЕЛИ
Последва ужасно раздрусване. В кораба се разнесе някакво пронизително свистене. След това оранжев сигнал:
ЗАБАВЯНЕТО Е БАЛАНСИРАНО И КОМПЕНСИРАНО МОЖЕТЕ ДА РАЗВЪРЖЕТЕ КОЛАНИТЕ МОЖЕТЕ СВОБОДНО ДА СЕ ДВИЖИТЕ ВСИЧКО Е НОРМАЛНО
С изключение на мен.
Чувствах се като пълна развалина. Дори по-лошо. В моментите на безтегловност ми се гадеше. Мразя безтегловността. Вероятно никога няма да привикна към нея. Стават странни неща с мускулите и сърцето ти, а на моите в момента само това им липсваше.
Протегнах немощна ръка, за да сваля колана от стомаха си и открих, че нещо е блокирало закопчалката.
Пликът! Задържал се е под гравитационните колани. Удивих се как при цялото ми гърчене не се беше разместил.
Чувствах се объркан, а към това се прибави и объркването от получаването на писмото.
Кой може да ми го е пъхнал в джоба? Не си спомнях някой да ми го е давал по време на празненството. И все пак, то все някак се е появило.
Цветът му бе спешен, затова реших да го отворя веднага.
Изпадна някакъв медальон. Беше религиозен символ, звезда с пет лъча. На обратната страна на всеки от върховете имаше мънички, едва забележими инициали.
Отворих писмото. Нямаше обръщение, но имаше дата и час, които показваха, че е написано точно преди заминаването.
Ето какво пишеше:
Това е обещаното средство за контрол на екипажа. Инициалите на всеки член са написани на обратната страна на всеки връх. На всеки връх е отбелязан отпечатъкът на левия ти палец и само ти можеш да го задействаш. Всяко докосване с палец на някой от върховете ще изпрати електрически шок в мозъка на съответния член от екипажа. Това ще го парализира временно.
Ако едновременно натиснеш предната част на медальона и докоснеш върха на някой от екипажа, към него ще бъде изпратен хипноимпулс.
Това би трябвало да ме развесели. Бях в открития космос с екипаж от закоравели пирати и сигурно щеше да ми се наложи да ги парализирам или да им задам хипнотична заповед. Разбира се, че ще нося постоянно медальона, под туниката. Никой не би за подозрял. Само че просто не бях в настроение да се зарадвам на каквото и да било.
1
Гласодиктописецът, с който първоначално е написано всичко това, гласописецът на някой си Монте Пенуел, използван за направата на достоверно копие, и моя милост, превел настоящото на езика, на който го четете, сме всички членове на Машинната лига за чистота на превода. Едно от правилата ѝ гласи: „Поради изключителната чувствителност и крехката уязвимост на машините и за да бъдат предотвратени къси съединения, задължително е роботомозъците в подобни машини, ако чуят псувни или мръсни думи, да ги заместват със звука или думата «бибип». Никоя машина, дори да я блъскат с юмрук, не може да възпроизвежда псувни и мръсотии по друг начин, освен с «бибип», и ако продължават усилията да бъде принудена да прави нещо различно от това, тя има право да се престори на повредена. Това постановление е наложително поради внедрената във всички машини мисия да опазват биологическите системи от самите тях.“ — Преводач