Разгледах медальона: Буквата „С“ на горния връх можеше да означава само капитан Стаб. Ще проверя имената на останалите.
Обърнах го. На лицевата страна беше нарисуван лика на бог Ахнес, на който астропилотите се молят, за да ги предпазва от неблагоприятни ситуации. След това случайно погледнах писмото от обратната страна.
Имаше бележка! Беше написана с лявата ръка, за да не се разпознае почеркът. Само че аз го познах — Ломбар Хист!
Пишеше:
Сигурно си сметнал, че с прощалното празненство саркастично ще известиш на Великия съвет, че мисията наистина е отпътувала. На косъм ти се размина. Но понеже на Земя няма как да разберат за мисията, заповедта не е пусната.
Главата ми се завърти от объркване. Ломбар е присъствал на тържеството!
Каква заповед не са пуснали?
От датата и часа ставаше ясно, че писмото е било пъхнато в джоба ми броени минути преди излитането на кораба. Но никой не е бил близо до мен! А Ломбар никога не би поверил това на екипажа. Никога…
Каква заповед?
Изведнъж разбрах за каква заповед говори. Заповедта, дадена на неизвестен човек да ме убие, ако Хелър ми се изплъзне от ръцете и оплеска всичко, като доведе мисията до успешен край.
Нима на борда има нелегален пътник?
Отново се разтреперих целия.
Разкопчах коланите. Веднага трябваше да се отърва от писмото. Домъкнах се до дезинтегратора. Посегнах към дръжката, но изскочи дълга синя искра и ме ужили.
Даже корабът ме нападаше!
Отпуснах се на една пейка и заплаках.
Глава трета
След около дванайсет часа се почувствах далеч по-добре, тъй като бях спал около осем часа и макар да бях потиснат, бях решил, че може и да оживея.
Около час-два просто си лежах и проклинах И. Г. Барбен, всичките фармацевтични продукти на И. Г. Барбен, всички директори на И. Г. Барбен. Дори извърших богохулство и проклех Дълбърт Джон Роксентър, действителния собственик, който скрито управляваше компанията!
Макар че бях чел предварително за цикличния ефект на лекарството, биохимичните термини ми звучат някак студено и чуждо. Не предават това, което усещаш, след като опиташ всичко на свой гръб. Човек винаги подсъзнателно си мисли, че това може да се случи на друг, но не и на него. Какво заблуждение!
Сега разбрах каква е правилната процедура. Знаех, че един истински наркоман — така наричат на английски пристрастените към амфетамина — просто щеше да глътне още една таблетка и пак щеше да изпадне в еуфория, И този цикъл се поддържа, докато не изпаднеш в пситоксия и те затворят като неизлечим параноик. Наркоманите имат и други трикове, като например това, че комбинират „шпората“ с барбитурати, или приспивателни, когато не могат да спят.
Но такива вече не ми минаваха! Ще опровергая майка ми. Тя обичаше да казва: „Солтан, никога не си вземаш поука!“ Е, сега си бях взел поука, която никога няма да забравя! Амфетамините ми навлякоха най-ужасния ден в живота!
Изчерпах се на псувни (а това вече говори достатъчно, като се има пред вид връзката ми с Апарата) и станах, за да хвърля шишенцето в дезинтегратора. Но се спрях. Помислих си, че ако някога намразя някой истински — повече от Хелър, приятелката му убийца Крек или главния ми счетоводител Боуч — ще му дам една от тези таблетки! Тъй че ги прибрах в касата. След това се разубедих. Не бе възможно да мразя толкова много някого, затова ги изхвърлих.
Като легнах отново, видях документите, които Боуч беше оставил. Бяха ми омръзнали тези стоманени стени, затова реших да се разсея с малко работа.
Преглеждах тъпотии от рода на доклади за макови реколти на Земя (Блито-3), прогнози за реколти в зависимост от валежите и прогнози за прогнозиращите, за някакъв портиер в Обединените Нации, който поискал твърде много пари за поставяне на подслушвателни устройства в колата на някакъв дипломат, за предявено обвинение за убийството към арабски шейх — глупости от този род, когато попаднах на нещо забележително: Боуч бе направил грешка! Невероятно! Страхотно! Постоянно се хвалеше, че никога не греши! А тук е сбъркал!
Ставаше въпрос за доклад на главния инспектор на Спитеос относно някой си Гонсалмо Силва — американецът, когото бях видял да свалят от Бликсо на Волтар.
Разпитвали са го възможно най-подробно. Роден в Калтагирон, Сицилия, остров близо до Италия. На четиринайсет убил полицай в Рим и трябвало бързо да емигрира в Америка. Арестуван в Ню Йорк за автомобилна кражба, след което завършил затвора с отличия. За тези си заслуги получил честна работа като наемник на фамилията Корлеоне от мафията в Ню Джърси и достигнал до длъжността бодигард на самия Дон „Светия Джо“ Корлеоне. Когато „очистили“ „Светия Джо“, Гонсалмо избягал обратно в Сицилия, защото там станало „много напечено“ и поел към Турция, надявайки се да стане „преносвач на опиум“. Понеже базата ни в Турция имала заповед да отвлече високопоставен мафиот — просто припомням някои неща — Гонсалмо Силва се оказал на Бликсо.