Баш-Челик
Черногорска народна приказка
Един цар имал трима сина и три щерки. Като остарял и усетил, че скоро ще умре, повикал и заръчал на синовете да омъжат сестрите си за първия, който дойде да се сватосва.
— Ако не изпълните това, що искам от вас — да бъдете проклети! — рекъл той.
Подир някое време царят умрял. Минали няколко месеца — никой не идва, да иска сестрите. Ала ето че една нощ се похлопало на портите така силно, та целият дворец се разтърсил. Отвън се носели крясъци, песни и такава врява че всички вътре се разтреперили от страх. Изведнъж се зачул страшен глас:
— Ей, синове царски, отворете портите!
— Не отваряйте! — рекъл най-големият брат.
— За нищо на света не отваряйте! — отсякъл средният брат.
А най-малкият рекъл:
Аз ще отворя.
Щом отворили портите, в двореца нахълтала някаква сила незнайна — нищо освен искри и огнени езици не се виждало. Сетне проехтял силен глас:
— Дошъл съм да искам за жена най-голямата ви сестра. Много няма да чакам и повторно няма да дойда. Отговорете ми още сега: ще ми я дадете или не?
Най-големият брат отвърнал:
— Аз не я давам. Не знам кой си и откъде си, нито пък къде ще я отведеш.
Средният брат рекъл и отсякъл:
— Не си давам аз сестрата посред нощ!
А най-младият:
— Ако вие не я давате, аз пък я давам. Мигар забравихте какво заръча баща ни?
Хванал сестра си за ръка и я дал на невидимия жених, като му рекъл:
— Бъди щастлив с нея!
Щом сестрата прекрачила прага, избухнала ослепителна светлина, раздал се гръм и трясък, та целият дворец се разлюлял и всички изпопадали. После всичко затихнало. На заранта гледали, търсили — никаква следа от незнайните сватове, сякаш нищо не е било.
На следната нощ по същото време пак се зачули крясъци, песни и врява и страшен глас завикал:
— Ей, синове царски, отворете портите!
Изплашили се всички, отворили портите и в двореца нахълтало нещо страховито.
— Дайте ми за жена средната си сестра. Нея съм дошъл да искам и втори път няма да дойда — избучал силен глас.
Най-големият брат рекъл:
— Не я давам!
Средният отсякъл:
— Не я давам!
— А пък аз ще я дам — рекъл най-младият. — Мигар забравихте какво заръча баща ни!
Хванал сестра си за ръка и я дал на незнайното нещо, като рекъл:
— Бъди щастлив с нея!
Щом сестрата прекрачила прага, раздал се гръм и трясък и всички изпопадали. На заранта търсят навред — никаква следа от среднощните сватове.
На третата нощ по същото време отвън се чули пак крясъци, песни и врява. Дворецът така се разтърсил, че без малко щял да се срути.
— Ей, синове царски, отворете портите! — проехтял страшен глас.
Отворили и невидимата сила извикала:
— Дошъл съм да искам най-малката ви сестра за жена.
Двамата по-големи братя отвърнали в един глас:
— Не я даваме посред нощ! Искаме да знаем кой си и къде ще я водиш, та да я навестим подир сватбата.
— Щом вие не щете, аз пък я давам. Или забравихте какво заръча баща ни? А пък то не беше чак толкова отдавна.
Взел сестра си за ръка, дал я на невидимия жених и благословил:
— Бъдете щастливи и весели!
Блеснали светкавици, треснали гръмотевици и сестрата изчезнала без следа, сякаш нищо не е било.
Минало много време — от сестрите никаква вест. Братята се тревожели и тъгували:
— Боже! Що за чудо! — приказвали си те. — Какво стана с нашите сестри? Живи ли са? Здрави ли са? Нито знаем за кого се омъжих нито пък къде отидоха.
Най-сетне един от тях рекъл:
— Хайде да тръгнем да ги дирим!
Стегнали се братята за далечен път. Вървели, вървели, навлезли в една висока планина. На мръкване се спрели на нощувка край голямо езеро. Най-младият наклал огън. Хапнали братята каквото бог дал, пийнали си водица и когато се наканили да спят, най-големият рекъл:
Спете вие, пък аз ще ви пазя.
Заспали братята. А посред нощ водата на езерото се разлюляла. Най-големият брат видял, че из езерото изскочил един страшен змей и се втурнал към него. Ала царският син извадил меча си и му отсякъл главата завчас. Сетне му отрязал ушите и си ги сложил в джоба, а пък главата и туловището хвърлил в езерото.
През това време братята му спели и нищо не усетили. Когато се разденило, братът, който ги пазел, ги събудил, ала нищо не им казал.
Тръгнали пак. Вървели, вървели, замръкнали край друго езеро и спрели там да нощуват. Тази нощ средният брат останал да пази.
Посред нощ откъм езерото се зачул голям шум, водата се разпенила и из нея изскочил змей с две глави. Втурнал се той към братята да ги глътне. Ала царският син, който бодърствувал, извадил меча си и — храс! прас! — отсякъл му и двете глави. И той отрязал ушите и ги прибрал, а главите и туловището хвърлил в езерото. Пък другите братя дълбоко спели и нищо не разбрали.