Тогава зетьовете започнали да го съветват:
— Върви си сега у дома и се благодари, че този път се спаси от смъртта!
Ала царският син бил упорит и им отговорил, че пак ще се опита.
— Недей повече отива при Баш-Челик, че сигурно ще погинеш!
— Не мога с празни ръце да се върна. По-добре да умра.
— Е, щом така си решил, то първо накарай жена си да разбере от Баш-Челик къде се крие силата му, пък после ела и ни кажи, че да ти помогнем. Иначе не може — посъветвали го царете.
Промъкнал се царският син скришом при жена си и я подучил да разбере от Баш-Челик къде му е силата.
Като се върнал Баш-Челик в пещерата, царкинята започнала хитро да го подпитва:
— Кажи ми къде ти е силата, та си така непобедим?
— Силата ми е в меча — отвърнал той.
Взела тя да се моли на меча, кланя му се, целува го. А Баш-Челик се смее и говори:
— Глупава жено! Не е в меча силата ми, а в тая стрела.
Взела царицата да се моли на стрелата, кланя и се целува я. А Баш-Челик и казва:
— Ей, жено! Дали някой не те е подучил да ме изпиташ?
Тя започнала да се вери и кълне, че никой не я е подучвал:
— Пък и кой ли ще дойде в тия пущинаци? Нали ти посече мъжа ми?
— Щом толкова тачиш моята сила, ще ти кажа истината: далеч оттук има една висока-висока планина: там живее една лисица, а в нейното сърце се гуши едно пиле. Ето, в него е скрита силата ми. Ала не е лесно да се улови лисицата, защото тя може да се превръща в разни животни.
На заранта, щом Баш-Челик излитнал, дошъл царският син и царкинята разправила какво е чула. Отишъл той право при зетьовете си и им казал, каквото знаел. Веднага царете събрали войските си и полетели към планината. Там орлите със силните си очи видели лисицата и се спуснали да я уловят. А тя се затичала към едно езеро и пътьом се превърнала на шесткрила дива патица. Втурнали се подире й соколите, преградили и пътя към езерото. А тя се превърнала на чучулига и се извисила до облаците. Полетели подире и змейовете. Ха-ха — да я хванат! А тя пак се превърнала на лисица, понечила да се шмугне в една дупка, ала орлите я преварили и я уловили.
Запалил царският син огън; разсякъл лисицата, разрязал и сърцето, извадил птицата и я хвърлил в огъня, там тя изгоряла, Баш-Челик издъхнал. А царският син си взел невестата и двамата се върнали при баща и.