Паула Лайт
Черноморската хидра на Доган
Морето е вечно! Като земната твърд, като слънцето, като вятъра. Горчиво-солените му води ще целуват с хладната си и неизменна ласка бреговете български век след век, до края на времето.
Вярно е, че ние, двуногите еднодневки, порим водите му с корабите си, замърсяваме го с кръв, сълзи, мазни петролни петна и си вярваме, че го притежаваме.
Никой не може да притежава морската бездна. Тя е не само вечна, а и свободна. След няколко столетия всички, които сега сквернят водната шир, ще бъдат само прах, а късчетата от костите им ще се смесват с пясъка и мидените черупки.
Но днес Черно море, което мие родния бряг, е оскърбено и озлочестено. Няма ги кърпените мрежи на старите рибари. Няма ги засмените мъже, които пушат пръстените си лули под лозниците в Поморие и Созопол. Няма го волният смях на момичетата с устни като мед и вино, нито топуркането на детски крачета по плажната ивица.
Тук се издигат високи тузарски огради и бетонни бункери. Тук всичко е заграбено от шепа корумпирани негодници и техните родове. Край морето, над родната земя, е паднала сянката на Мордор, сянката на злото.
Властващата мафия бърза да огради, окове, замени, застрои и присвои всяко кътче от крайбрежната земя. Вършат го всички, но напоследък е разперила пипалата си една злокобна хидра — обръчът от фирми на Доган.
Меди не действа примитивно като нашенските мутри и квазиполитици. Той не придобива територии, нито гради палати на свое име или на името на свои близки. Не, начело на ограбеното от него стоят или фирми — ЕООД и офшорни, или фондации, или частни физически лица, които е извадил от калта и които са му предани телом и духом, защото се боят от него.
Тази система на заграбване е много злокобна. Когато един злокачествен тумор, макар и огромен, расте на едно място, шансът да бъде победен при операцията и да бъде изрязан до дъно не е малък. Вярно, съществува риск, но има място и за надежда. Когато, обаче, раковите пипала са плъзнали из цялото тяло, когато имаме стотици, хиляди малки разсейки, говорим за дребноклетъчен рак и от него спасение просто няма!
Ето ви и друго едно подходящо сравнение: с мистичната древногръцка хидра, известна с това, че, ако отсечеш една от главите й, на мястото й растат много нови.
Такава е системата на Доган за ограбване на българската земя. С всеки ден, с всеки миг повече във властта тя ще расте и ще се налива с кръв. С нашата кръв. Докато един ден осъзнаем, че сме съвсем обезкръвени, че няма какво да губим, а чудовището стане пълноправен господар на земята ни.
Наглостта Доганова няма равна. И най-користните, и най-пропадналите политици поне показват известни зачатъци на срам и страх, заради деянията си, крият ги или яростно ги отричат и вярвам, имат по някоя и друга безсънна нощ. Не и Меди! Той открито говори за обръча си от фирми, за нерегламентираното усвояване на европейските фондове, за купуването на гласове. Неговият девиз не е римската поговорка „разделяй и владей“, а „обединявай и управлявай“.
Дали не прави разлика между добро и зло? Не, той е социопат, но успокоен от пълната безнаказаност на своите действия, забогатял и затлъстял като мухоморка върху торище, човекът вярва, че е над общочовешкия морал.
Той има много творчески подход към изграждането на своя обръч от фирми. За фигуранти използва хора, които му дължат много и дотолкова зависят от него, че практически са се превърнали в негови роби. Обикновено, това са малодушни, посредствени и послушни същества. Меди ги използва като перачи на източените пари, като паравани — участници в заменки, които ощетяват сериозно държавата, като президенти на фирми в страната и офшорни, създадени за да узаконят неговите кражби, като владелци, на които пише дворците и сараите си, та при проблеми да изгорят като бушони. Тези утайки на човешкия род са главите на неговата хидра.
Нека анализираме само две от неговите сделки, изпипани така виртуозно.
Едната е скалъпена в Созопол. Касае се за 203 дка безплодни чукари в Тополовград, които на 11.12.2006 г. са заменени с 203 дка по Черноморието, в околностите на Созопол. Замяната става с благословията на министър Митхат Кабил с участник, господин Николай Динков, уволнено ченге.
На 13.12.2006 г. Динков прехвърля 103 дка на Георги Тумпалов, който също до 1989 г. е бил редови полицай, но е уволнен за злоупотреба с власт (побой над задържани граждани). Преди щастливата си среща с Доган той е дължал пари на много хора от тази порода кредитори, които бързо стават нервни и уреждат сметките си не в залите на съда, а чрез бухалките. Той е, също така, бивш представител на известната престъпна групировка ВИС за Созопол. Доган го взема под крилото си. В момента, мутрата се води собственик на кичозен замък с над 60 стаи край Равадиново, Созополско, на хвърлей място от рушащата се къщица на уважавания наш поет Христо Фотев, умрял в мизерия.