Реших да забравя за това последно предателство. Ще смятам, че Клеър Кавендиш се е озовала в леглото ми по своя воля — представях си я в онази нощ, докато Тери се криеше зад завесите, как снижи глас и вдигна пръст пред устните си, за да ми попречи да говоря за интимното ни преживяване. А дори да не беше желала мен, дори да беше преспала с мен само за да ме ангажира да намеря Нико Питърсън, ще се преструвам, че всичко беше само нейно дело и че не Тери я е убедил да го направи. Човек трябва да се заставя да вярва някои неща. Какво каза тя? Направй облога на Паскал. Е, точно това направих. Все още не съм съвсем сигурен за какво се е обзаложил Паскал, но сигурно е било нещо адски важно.
Току-що отворих чекмеджето на бюрото си, порових за старото разписание на самолетите и потърсих полет за Париж. Няма шанс да отида там, но ми е приятно да си помечтая. Само дето все си спомням за онази брачна халка на дъното на плувния басейн в клуб „Кахуила“ и се чудя дали не е някакво предупреждение. Направих символичен жест: взех лампата с изрисуваните рози от нощното си шкафче, изнесох я в задния двор и я изхвърлих в кофата за смет, после се прибрах вътре и си запалих лулата. Така приключих с Клеър Кавендиш. Бе влязла в живота ми и ме беше накарала да се влюбя в нея — е, може би не ме беше накарала, но въпреки това прекрасно бе съзнавала какво върши, — но вече я нямаше.
Не мога да твърдя, че тя не ми лисваше и че още не ми липсва. Красота като нейната не ти се изплъзва между пръстите, без да ги опари. Знам, че без нея ми е по-добре. Все това си повтарям. Съзнавам го, а някой ден и ще го повярвам.
Онази нощ, когато пристигнах в къщата, тя свиреше на пианото за Тери. Явно не е пошло да свириш на някого, когато си влюбен в него. А на мен така и не ми плати за онова, заради което ме нае.
Бележка на автора
В архива си Реймънд Чандлър е пазел списък със заглавия за бъдещите си книги и разкази. Сред тях са „Дневникът на един шумен кариран костюм“, „Мъжът с накълцаното ухо“ и „Спри да пищиш — аз съм“. В списъка фигурира и „Чернооката блондинка“.
Във всички романи за Марлоу писателят си играе небрежно с топографията на Южна Калифорния и аз си позволих същата свобода. Въпреки това редица подробности трябваше да бъдат точни и за някои не бях сигурен. Затова разчитах много на петима информатори, които познават областта както петте си пръста. Те са Кандис Бъргън, Брайън Сибъръл, Робърт Букман и агентите ми Ек Виктор и Джефри Санфорд. Поднасям им най-дълбоката си признателност за техните познания, щедрост, търпение и добродушие. Особено благодарен съм за загрижеността, мисълта и изобретателността, които Кандис Бъргън посвети на текста, и за безбройните капани, които ми помогна да избегна. Много съжалявам, че паунът се появява само мимолетно.
Други хора, на които дължа благодарност, са: Мария Фаше Фери, Родриго Фрезан, Греъм Грийн и наследниците на Реймънд Чандлър, д-р Грегъри Пейдж, Мария Рейт, Фиона Руан, Джон Стърлинг и на редактора на ръкописа ми — безподобната Бони Томпсън.
И накрая, сърдечни благодарности на брат ми Винсънт Банвил, който ме запозна с Марлоу и чиито собствени криминални романи ми показаха как се прави.
За автора
Зад псевдонима Бенджамин Блак се крие ирландският журналист, сценарист и писател Джон Банвил (р. 1945 г.), обявен от критиците за наследник на Пруст и Набоков, както и за един от най-големите стилисти в съвременната английска литература. Познат на българските читатели с романите си „Доктор Коперник“, „Мефисто“, „Морето“, „Думата на обвиняемия“ и „Недосегаемият“, Банвил двукратно попада в краткия списък на номинираните за наградата „Уитбред“ и е носител на редица престижни литературни призове, сред които „Гардиан“ за художествена проза, „Букър“, „Франц Кафка“, наградата на ирландския ПЕН клуб, Австрийската държавна награда за литература и др.