— Нещо друго? — отново запита Кроули.
Бош не се сещаше за нищо друго, но сержантът запълни паузата:
— Най-вероятно е да се окаже някой прекалил с дозата наркоман, Хари, а не типичен за отдел „Убийства“ случай. Често стават такива неща. Дявол да го вземе, не помниш ли, че миналата година извадихме един такъв от същата тръба?… Е да, това всъщност беше, преди да дойдеш в Холивуд… Та исках да кажа, че сигурно е пак някой като миналогодишния. Знаеш ги тия скитници. Постоянно се навират там да спят. Онзи се беше надрусал здраво, а после ни се обадил. Само че тогава не можахме да го открием толкова скоро, та от слънцето и горещината в тръбата за няколко дни се беше опекъл като пуйка за Коледа. Само дето не миришеше чак толкова хубаво…
Кроули се разсмя на шегата си. Бош — не. Дежурният сержант продължи:
— Когато измъкнахме онзи тип оттам, иглата все още беше в ръката му. И сега ще бъде същото. Просто някоя лайнена история, а не сериозен случай. Ще отидеш дотам, ще хвърлиш едно око, а по обяд ще се върнеш вкъщи, ще подремнеш, а може дори и да хванеш мача на „Доджърс“. После иде следващият уикенд. Друг ще опъва каиша, пък ти ще си почиваш, и то цели три дни. В края на следващата седмица се пада и Денят на загиналите във войната. Направи го значи заради мен. Просто иди дотам и виж каква е работата.
Бош се замисли за момент и тъкмо се канеше да прекъсне линията, но вместо това рече:
— Кроули, какво искаше да кажеш с това, че онзи не сте го намерили толкова скоро? И какво те кара да мислиш, че този е бил открит бързо?
— Ами моите момчета там горе казват, че не усещали никаква друга миризма освен на пикня. Значи трябва да е пресен.
— Кажи на твоите момчета, че пристигам след петнайсет минути. Кажи им още да не пипат нищо на моето местопрестъпление.
— Ама те…
Бош знаеше, че Кроули ще захване отново да защитава своите момчета, затова затвори телефона, преди онзи да е започнал. Отиде до входната врата да си вземе от стъпалото отвън броя на „Таймс“, като по пътя запали нова цигара. После разстла тежкото близо два килограма неделно издание върху кухненския плот и се запита колко ли дървета умират, за да четат хората вестници. Намери притурката за недвижимите имоти и започна да я прелиства, докато откри голямата обява на агенцията „Вели Прайд Пропъртийз“. Прекара пръст надолу по списъка на извънградските къщи, намери един адрес с кратко описание и бележка „Търсете Джери“, след което набра посочения номер.
— Агенция „Вели Прайд Пропъртийз“. Какво ще обичате?
— Джери Едгар, моля.
Изминаха няколко секунди и Бош чу няколко превключвания, преди неговият партньор да вдигне слушалката отсреща.
— Тук е Джери. Какво желаете?
— Джери, току-що получихме повикване. Имало нещо за нас горе при язовира „Мълхоланд“… а ти дори не си носиш пейджъра.
— Мамка му! — рече Едгар. После настана тишина. Бош почти го чуваше как мисли трескаво: „Имам три уговорки за днес!“ Мълчанието отсреща продължаваше и Бош ясно си представи своя партньор на другия край на линията, облечен в костюм за 900 долара и с изписана страдалческа гримаса на лицето. — За какво е повикването?
Бош му разказа малкото, което знаеше.
— Ако искаш да се заема сам с това, ще го направя — рече Хари. — Пък ако се обади Деветдесет и осем, ще успея някак си да замажа нещата. Ще му кажа, че ти се занимаваш с телевизията, а пък аз съм се захванал с трупа в тръбата.
— Аха, аха, знам, че ще се оправиш, но няма нужда. Тръгвам веднага. Просто трябва да намеря някой, който да ми свърши работата тук.
Разбраха се да се срещнат направо при трупа и Бош затвори телефона. Включи телефонния секретар, взе от кухненското шкафче два цели пакета цигари и ги напъха в джоба на спортното си сако. От друго шкафче извади пластмасов кобур, в който стоеше оръжието му — деветмилиметров „Смит и Уесън“ от лъскава неръждаема стомана, зареден с осем патрона УПС. Бош си спомни обявата, която някога беше видял в едно полицейско списание: „Увеличена пробивна сила“. При удар куршумът се разширяваше до 1,5 пъти от началния си диаметър, проникваше в тялото на голяма дълбочина и оставяше в него страхотни поражения. Който и да беше писал обявата, не беше излъгал. Бош уби човек преди година с изстрел от седем метра. Куршумът беше влязъл през дясната подмишница и беше излязъл под лявата гръд, разкъсвайки по пътя си сърцето и белите дробове. Това беше УПС. Максимални поражения. Хари прикачи кобура към колана си от дясната страна, за да може да го достигне с лявата ръка.
Влезе в банята и си изми зъбите без паста, тъй като се беше свършила, а той забрави да се отбие в магазина и да купи друга. Прекара мокрия гребен през косата си и за известно време остана загледан в четиридесетгодишните си зачервени очи. После захвана да изучава сивеещите косми, които упорито бяха започнали да изместват тъмнокафявите в къдравата му коса. Дори и мустаците му бяха почнали да посивяват. Все по-често намираше сиви кичурчета в мивката, докато се бръснеше. Хари докосна бузата си с ръка, но реши да не се бръсне. Излезе от къщи, без дори да си смени вратовръзката. Знаеше, че „клиентът“ му нямаше да се сърди.