Изкачиха се няколкостотин метра и когато мракът ги обгърна, намериха гъсто растящ бамбук покрай малък поток, извиращ от скалите над тях. Като си сложиха очилата за нощно виждане, започнаха да секат дебелите колкото ръцете им стволове, докато не си освободиха места, където да окачат хамаците си. Вечерята отново беше от самозагряващи се пакети, храната беше блудкава, но след дългия преход им се стори като истинско пиршество…
Блек пое първата смяна на пост. Въздухът беше неестествено неподвижен, без абсолютно никакъв намек за вятър, и в задушаващата жега дивите животни бяха неспокойни. Маймуни крещяха високо в клоните, между камъните сновяха мишки и плъхове, привлечени от застоялата се миризма на храната им. Като се взираше в нощта с очилата за нощно виждане, които придаваха на целия свят зеленикав оттенък, Блек загледа как една дървесна змия се спуска безшумно от една дебела лиана на земята. Усетила присъствието му, тя замръзна неподвижно, след което предпазливо вдигна глава да го погледне. Не хареса видяното, изпълзя обратно по лианата, от която се беше спуснала, и продължи нагоре към гнездото си, сякаш теглена от невидимо въже.
Тръгнаха в три сутринта с готови за стрелба автомати, напълнени манерки и джобове с натъпкани в тях джипиеси, муниции и гранати.
Разстоянието до комплекса се оказа по-късо, отколкото беше предположил Блек. Стигнаха до него след около петстотин метра. Гората беше изсечена на разстояние десетина метра от яката ограда, която беше висока три и половина метра и завършваше с намотки бодлива тел. Блек огледа оградата от прикритието си. На всеки двайсет метра имаше високи метални стълбове, върху които имаше камери, които явно се задействаха при движение. Примитивна охранителна техника, която не отговаряше на стандартите в САЩ и Европа, но достатъчна да засече малко вероятен опит за проникване на бандити в този затънтен край на Амазония.
От високата си позиция имаха пълен изглед към комплекса. Изглеждаше почти по начина, по който го бяха видели на сателитните снимки, но имаше няколко нови сглобяеми постройки и хълмът отляво беше разкопан още повече. Гледката беше впечатляваща. Открита мина с военен лагер към нея. До оголения хълм имаше огромни багери. Зад тях имаше самосвали, които пренасяха откъснатата от земята плячка до конвейер. Той водеше до цех за разделяне на материала — сграда, в която машини отделяха ценната колтанова руда от останалото. Отпадъците излизаха на друг конвейер, който вървеше под ъгъл четиресет и пет градуса и изсипваше камъните на висока купчина. Два булдозера разнасяха купчината на голяма равна площ, която след месеци и години щеше да се превърне в огромен хълм.
Мината заемаше около две трети от целия обект. Последната третина, отделена от голям ров и втора ограда, беше отделена за не толкова конвенционалното начинание на „Сейбър“. Четири дълги едноетажни постройки бяха разположени перпендикулярно на път, който водеше до охранявания портал в югоизточния ъгъл на комплекса. Най-отдалечената се отличаваше от останалите по сателитните чинии на покрива. Пета постройка, два пъти по-широка от другите, се издигаше между тях и нещо, което приличаше на плац и място за военни тренировки.
Шестата масивна сграда, която представляваше най-голям интерес за Блек, се издигаше от другата страна на площада. За разлика от останалите, които бяха сглобяеми метални конструкции, тя беше от построена от итонг и имаше решетки на прозорците. Беше с размери около 45 на 7 метра и бе единствената сграда с климатици, прикрепени на равни интервали към външните стени. Блек заключи, че именно там държат четиримата учени.
В югозападния ъгъл на комплекса имаше няколко много по-малки постройки, разположени недалеч от затревена площадка, на която беше кацнал хеликоптер „Супер Пума“ — същият, който бяха идентифицирали на снимките в Кредънхил. Блек предположи, че в постройките се намират генераторът и помпите за вода. До тях имаше площ, оградена с вал, в която най-вероятно се намираха цистерните за авиационно гориво и още по-големите цистерни за нафтата, необходима за генератора и минните машини. Шест еднакви пикапа „Тойота“ бяха паркирани недалеч от площадката на хеликоптера; върху каросериите на два от тях бяха монтирани тежки картечници. Водата се съхраняваше във водонапорна кула — голяма цилиндрична цистерна, поставена върху стоманени крака с височина четири и половина метра над земята. Цялата обитавана площ беше слабо осветена и блестеше в трептящо оранжево през очилата за нощно виждане.