— Няма много признаци на живот — прошепна Фалън.
— Има двама пазачи, вървят насам от онази сграда — каза Райли.
Блек нагласи фокуса на очилата и увеличи образа. Двама стражи, въоръжени с автомати и облечени в униформи като онези на мъжете, на които се бяха натъкнали преди трийсет часа, се бяха появили зад тухлената сграда. Продължиха да вървят около нея и дори от това разстояние създаваха впечатлението, че са уморени и отегчени, сякаш последното нещо, което очакваха, са някакви неприятности.
— Откъде идва водата? — попита Блек. — Виждате ли тръби?
— Една тръба излиза от постройката при мината — каза Райли.
Блек я забеляза. Голяма тръба или може би две излизаше от сградата, минаваше по земята до рова, където завиваше под прав ъгъл и го следваше до края на ограденото място, където теренът се спускаше към плитка долина. Комплексът се намираше на просторен терен, който беше леко издигнат над долината, по която сигурно минаваше някой от хилядите притоци на Ориноко.
— Това трябва да е казармата — каза Фалън и посочи постройката, която беше два пъти по-широка от останалите. — Вътре могат да се настанят двеста души. Наистина ли смяташ, че ние тримата можем да се справим с всичко това?
— Понякога численото превъзходство на противника е преимущество — отвърна Блек.
Фалън изсумтя пренебрежително.
— Плъх побягва през пълна стая и после по пуста уличка. Къде е в най-голяма опасност? — Блек изчака Райли и Фалън да се позамислят. — Мислете като плъхове. Като най-гадните, най-отвратителните плъхове. Добре, искам да проверя тръбите им преди зазоряване.
Без да напускат прикритието на дърветата, те заобиколиха северната страна на комплекса по стръмния неразкопан склон на хълма, след което се спуснаха покрай източната страна и продължиха, докато не се стигнаха до отточния ров. Кална ивица с ширина трийсетина метра минаваше през гората и се спускаше стръмно надолу около двеста метра, където стигаше до малка река, както беше предположил Блек. Две пластмасови тръби, едната два пъти по-дебела от другата, минаваха над земята от комплекса до реката. Логично беше да се предположи, че едната е за чиста вода, а другата — за отходна. Блек даде знак на двамата си спътници да го последват.
Спуснаха се безшумно по склона, като ясно осъзнаваха, че едно подхлъзване е достатъчно, за да ги издаде. Накрая стигнаха при брега на реката. Ромонът на течащата вода беше истинско облекчение след монотонното бръмчене на джунглата. Запромъкваха се предпазливо през гъстата растителност и видяха светлина от лявата им страна. Снишен, Блек отиде до водата и видя, че светлината идва от помпена станция на двайсетина метра пред тях, до самата река. Триметрова дига от телени кошници, пълни с камъни, създаваше вир, от който се черпеше водата за комплекса.
Постройката представляваше навес от гофрирана ламарина. През прозореца ѝ Блек различи силуетите на двама души. Единият пушеше и жестикулираше, докато говореше нещо на другаря си. Двамата бяха млади, в отлична физическа форма. Наемници, готови да действат навсякъде, където „Сейбър“ имаше клиент. От онези, които Блек беше убивал навремето в повече страни, отколкото можеше да запомни.
Той се върна при хората си.
— Мисля, че намерихме откъде да започнем с мръсните номера.
52.
В пет сутринта се намираха на първоначалната си позиция и гледаха как комплексът се събужда. Главният генератор заработи и ярките прожектори се включиха. Хора във военно облекло сновяха из лагера. Двайсетина души с цивилни дрехи излязоха от една от сградите, влязоха в друга, която беше очевидно столова, и се появиха отново след десетина минути. Повечето продължиха към мината, а двама се качиха в пикапи и ги откараха до цеха за разделяне на изкопания материал. Там шестима мъже натовариха каросериите с тежки чували колтанова руда, насядаха върху тях и продължиха през комплекса към тревната площадка, където прехвърлиха товара в хеликоптера.
В пет и половина екипажът излезе от столовата и се качи в хеликоптера. На светлината на прожекторите Блек видя, че машината е въоръжена с картечници на носа и ракетни гнезда, които стърчаха от корпуса като кучешки зъби. Смъртоносно оръжие, което трябваше да бъде извадено от строя. Хеликоптерът се издигна бавно, включи двата си мощни прожектора, наклони нос и полетя на запад над джунглата към Платанал.
Докато слънцето се издигаше над дърветата, активността в комплекса се засили и минните машини заработиха. Багерите захапаха лакомо хълма, самосвалите започнаха да сноват напред-назад под зоркото око на постоянната охрана. В другия край на комплекса Блек наброи около сто и двайсет души на плаца. Изглеждаха от различни националности — белите бяха толкова, колкото чернокожите и латиноамериканците. Старши сержант ги строи, след което пристигнаха трима офицери, за да дадат заповедите за деня.