Фин беше участвал в мисията за арестуването на Разия. Подобно на Блек, той не беше от хората, които забравят лица. Със сигурност го беше разпознал и след завръщането си несъмнено бе казал на Тауърс. Фреди би могъл да замаже положението… с едно изключение — беше излъгал Блек за съдбата на Разия. И ако някой ден го изправеха пред съда в Хага да отговаря за действията си в хаоса в Багдад, Тауърс се е страхувал, че Блек ще спомене Разия.
Блек стигаше до едно и също заключение, въпреки че опита какви ли не увъртания да го избегне. Тауърс го беше пратил тук, за да умре. За да реши един от многото си проблеми от миналото.
53.
В шест сутринта на вратата се почука. Двама униформени влязоха в стаята на Сара Белман, наредиха ѝ да се облече и я заведоха в кабинета на д-р Разия. Малко след това беше доведен и професор Кенеди, също измъкнат от леглото си. Наредиха им да чакат, без да разговарят. Накрая Разия благоволи да се появи, ухаещ на одеколон и цигари. Поздрави ги приветливо с добро утро и се отпусна в удобния стол зад бюрото си.
— Извинявам се за грубото събуждане, но ни очаква натоварен ден. Изглеждате много по-добре, професоре. Да приема ли, че лекарството е свършило работа?
— Така изглежда — отвърна Кенеди, избягвайки погледа му.
— Добре. Радвам се да го чуя. — Разия насочи вниманието си към Белман. — А вие добре ли сте?
— Да… Благодаря.
Разия се облегна в стола си и сплете пръсти върху закръгленото си шкембе.
— Сигурен съм, че се досещате коя тема ще обсъждаме?
Въпросът му увисна във въздуха.
Нито Белман, нито Кенеди отговориха.
— Нека ви подскажа. Поради причини, които са твърде очевидни, за да се нуждаят от обяснение, ние с доктор Холст правим редовни прегледи на работата ви. Разбира се, данните, които вкарвате в компютрите, не са лични. Те са собственост на нашия работодател. Затова в качеството ми на надзорник аз имам неограничен достъп до тях.
Последва нова пауза. Разия ги изгледа последователно като учител, който чака самопризнанията им.
Белман усети как сърцето ѝ се разтуптява. Паниката се надигна от стомаха в главата ѝ и тя изпита чувството, че черепът ѝ ще се пръсне. Кенеди пък остана неподвижен и с безизразното лице на картоиграч, без да сваля поглед от Разия.
— Да, доктор Белман, имате всички основания да изпитвате безпокойство. Зная, че именно вие се опитахте да саботирате кода. За щастие доктор Холст има зорко око за подобни неща и успя да поправи пораженията.
Кенеди се обърна и я изгледа невярващо.
— Има някаква грешка — каза той.
Белман се опита да заговори, но езикът ѝ отказа да се подчини.
— Боя се, че не, професоре. Всички доказателства сочат, че вашето протеже се е опитало да провали работата ни. — Разия въздъхна със съжаление. — Което ме изправя пред много трудно и неприятно решение.
— Не. Моля ви… — Белман успя да си възвърне дар слово. — Бях ядосана… Прецених погрешно…
— Именно. Работата ви дотогава беше отлична. Направо безупречна.
Професор Кенеди се наведе напред.
— Каквото и да замисляте, Разия, не го правете. Не сме молили да идваме тук, така че ако някой от нас се е поддал на раздразнението, вината е изцяло ваша.
— Никак не ми се иска да губя доктор Белман. Наистина. Тя има такъв уникален и обещаващ ум. От друга страна, вие, професоре, вече завършихте най-добрата си работа. И се провалихте в отговорността ви да наставлявате младшата си колега. — Разия се обърна към Белман. — Нека това ви послужи за урок.
Той кимна на двамата мъже, които стояха безмълвно до вратата.
Те на мига вдигнаха професор Кенеди от стола му и го изведоха от стаята.
— Не! Какво правите? — възкликна Белман. — Моля ви, не го наранявайте. Той има семейство…
Изстрелът секна протеста ѝ. Тя чу строполяването на тяло в преддверието на кабинета, последвано от сумтенето на двамата мъже, които го вдигаха от пода, за да го изнесат от сградата.
— Следващия път няма да имате шанс да се обяснявате, доктор Белман. Ще ви застреляме, докато спите. — Разия махна презрително с ръка. — Бъдете така добра да ме освободите от присъствието си.
54.
Върнаха се в лагера малко след дванайсет. Блек остави другите да се нахранят и да сварят кафе, преди да изложи плана си за атака. Той беше прост и директен — да създадат възможно най-голям хаос и объркване и да действат невидими в суматохата. Увери ги, че рисковете са високи, но не повече, отколкото в други подобни операции, в които са участвали с Фин — например когато бяха спасили петима британски и американски пленници от база на Ал-Шабаб в пустинята на Сомалия, оставяйки след себе си повече от сто убити и още толкова ранени.