Беше очаквал възражения, но Райли и Фалън слушаха с безстрастните и в същото време решителни изражения на хора, които ще пренесат битката при врага. Когато завърши, той погледна в очите им за признаци на съмнение. Те отвърнаха на погледа му с почти изнервящо спокойствие.
— Съгласни ли сме?
Двамата кимнаха.
После Фалън се усмихна и разведри сериозната атмосфера.
— Какво очакваше, шефе? Не сме тръгнали на момичешки излет.
Разсмяха се по-силно, отколкото шегата го заслужаваше.
Разбраха се да започнат в полунощ, когато наемниците на „Сейбър“ ще бъдат най-уморени и неефективни. Ранният следобед премина в проверяване и подготовка на екипировката. Всичко необходимо щеше да се носи в четири торбички — муниции, гранати, пластични експлозиви и детонатори, очила за нощно виждане, радиостанции и джипиеси. Преди да започнат атаката, щяха да минат от южната страна на лагера и да скрият раниците и мачететата до пътя, на около осемстотин метра от портала. Мястото щеше да служи и като основна точка за среща. Ако всичко минеше по план, щяха да се измъкнат с единствената работеща кола, останала в комплекса. Ако ли не, спонтанността и инстинктът бяха точно толкова важни, колкото и внимателната подготовка.
От четири следобед нататък се отдадоха на почивка. Блек остана пръв да пази и беше сменен от Райли два часа по-късно.
Оставаха шест часа до началото.
Блек лежеше мълчаливо в хамака си. Мракът вече се спускаше. На няколко стъпки зад него, отделен от гъстия бамбук, Фалън също лежеше и дишаше с бавния и спокоен ритъм на човек, който спи дълбоко. Когато светлината угасна напълно, Блек си сложи очилата за нощно виждане и се огледа. Райли стоеше на десетина метра от него, уверен и неподвижен. За момент Блек се усъмни в себе си. Дали не си въобразяваше? Дали смъртта на Фин не го беше запратила в хаоса на ирационалността и параноята? Може би Фреди Тауърс не бе имал нищо общо с предаването на масов убиец в ръцете на частна армия. Може би е била някаква смахната нещастна случайност, че Тауърс е уредил Фин да бъде телохранител на д-р Сара Белман и да бъде убит от същите хора, от които е избягал само месеци по-рано?
Прехвърляше възможностите отново и отново през ума си и всеки път стигаше до едно и също заключение — единствената случайност, ако изобщо можеше да се нарече така, беше, че Катлин се бе обърнала към него с молба да идентифицира тялото на Фин. За Тауърс смъртта му се беше оказала невероятен късмет, дар, който той беше сграбчил с двете си ръце.
Разбира се, имаше и друго обяснение, съдържащо се в думите на младия студент по физика и философия Сам Райт, който само няколко часа преди позвъняването на Катлин беше казал: „Събитията се случват, защото се движат към неизбежна крайна цел“.
Блек си помисли за куршумите, с които се е разминал, с експлозиите, които е избегнал със секунди, за десетките пъти, когато би трябвало да се върне у дома в ковчег. Според всякакви обективни преценки той беше надживял многократно всичко, което можеше да се обясни от случайността. Той беше подхвърлената монета, която е паднала и останала на ръба си.
Това беше известна утеха. Ако съдбата му е била предначертана, нищо не можеше да я промени, освен може би рухването на вечните закони на вселената.
Продължавай напред и приемай онова, което ти се пада.
Опитвай се да оцелееш.
Това беше всичко, което знаеше.
Смъкна се безшумно от хамака.
Блек гледаше от гъстата растителност на двайсетина метра от лагера как Райли върви към Фалън. Беше осем без една минута. Дори на това късо разстояние звуците на джунглата заглушаваха стъпките му и кратките думи, разменени между двамата. Блек видя през очилата как Фалън слиза от хамака си и посяга към своите очила и автомат, за да открие, че не са там, където ги беше оставил. Каза нещо на Райли, който се обърна. Езикът на тялото му показваше, че е разтревожен.
Блек заговори в микрофона на радиостанцията си. Гласът му зазвуча в слушалката на Райли, която Блек беше поставил под хамака на Фалън.
— Слушайте внимателно. — Видя как и двамата се обърнаха към слушалката. — Изпълнявайте точно каквото ви кажа, или ще стрелям, ясно? Останете на място. Крис, свали очилата си и пусни автомата. Няма да повтарям.
Блек зачака. Райли се вцепени, но изпълни нареждането. Сега двамата стояха до хамака на Фалън и се взираха сляпо в нощта.
— Пистолетите на земята.