Този път последва по-дълга пауза, докато двамата преценяваха рисковете, но накрая решиха да се подчинят.
— Благодаря. Извинявам се за обстоятелствата на този разговор, но се боя, че нямам избор. Правилата са следните — излъжете ли, стрелям, кажете ли истината, оставате живи.
Загледа ги как напрягат очи в тъмното с напразната надежда, че ще успеят да го видят и да се пръснат. Лунната светлина обаче беше съвсем слаба. Не можеха да видят дори пръстите на протегнатата си ръка.
— Ед, първо ти. Ще отговаряш ясно, директно и пълно. Разбра ли?
— Да, шефе.
— Повтори пълните заповеди, дадени ти от полковник Тауърс.
Фалън си пое дъх. Трябваше му секунда да си събере мислите.
— Да те съпровождам в мисията. Да саботирам и обезвредя базата на „Сейбър“. Да елиминирам колкото се може повече състав на „Сейбър“, особено старши офицери и сержанти. И ако обстоятелствата го позволяват, да измъкна пленниците.
— Нищо друго?
— Нищо, шефе.
— Защо се съгласи да тръгнеш с бивш офицер, с когото никога досега не си работил?
— Просто изпълнявам заповеди, шефе.
— Останах с впечатлението, че сте се писали доброволци.
— Бяхме помолени, шефе. Не можеш да откажеш.
— Колко ви плаща полковник Тауърс?
— Нищо, шефе.
— Колко?
Фалън се поколеба. Една секунда. Две.
Блек се прицели в челото му и стреля. Заглушителят сведе изстрела до изщракване, не по-силно от това на ключалка. Фалън се строполи — коленете му се подгънаха под него — и остана да лежи неподвижен.
Райли замръзна. Тялото му беше парализирано от страх.
— Крис, имаш жена и дете у дома. Бих искал да ги видиш отново. Затова не исках да те изкушавам да излъжеш. Колко ви плати полковник Тауърс, за да дойдете тук?
— Трийсет хиляди, шефе.
— В замяна на какво?
— Да постигнем целите, казани от Ед… — той млъкна, за да преглътне, — и да се погрижим да не се прибереш у дома.
— Беше ли ви дадена някаква причина да ме убиете?
— Каза, че си мръсен войник, шефе. Че те чакал военен съд и си щял да опетниш Полка.
— Каза ли конкретно какви са така наречените ми престъпления?
— Каза, че си убивал жени и деца. Че си изтезавал пленници. Че си рязал пръстите им и си ги изнасилвал. Каза, че имало досие, съставено от иракчаните. Твоето име било начело на списъка. Каза, че нямало да им достави удоволствието да те изправят пред съда.
— Кога смятахте да ме убиете?
Кратка пауза.
— След операцията.
Блек замълча за момент да обмисли възможностите си; надяваше се, че Райли прави същото.
— Добре. Имаме предизвикателство. Искам да помислиш много внимателно преди да отговориш, Крис. Можем ли да намерим начин да работим заедно, да си свършим работата и да се върнем и двамата живи у дома?
— Да, шефе.
Блек дръпна спусъка.
Беше лъжа.
Както и да е. Каквото и да е.
Или — или.
Живееш или умираш.
55.
Блек извлече двете тела от лагера и се върна при хамака си. Сънят дойде лесно. Заспа за секунди и се събуди свеж в полунощ. Нахрани се бързо като животно, ограби раниците на Райли и Фалън за допълнителни муниции и храна и в дванайсет и половина напусна лагера. Като се ориентираше по джипиеса и с помощта на очилата за нощно виждане тръгна по маршрут, който го отведе западно от комплекса и на осемстотин метра от него, успоредно на пътя.
Напредваше бързо, чувстваше се силен и нащрек, сетивата му се настройваха към джунглата, докато не започна да усеща във всяка кост, сухожилие и нервен възел на мозъка си хармоничните вибрации на дръпната струна.
Стигна дестинацията си и отбеляза мястото на джипиеса. Намираше се на петдесет метра от пътя и на осемстотин от портала, сред гъсто растящи палми, под които можеше да скрие раницата и мачетето си. Прехвърли всичко необходимо в торбичките на гърдите си. Въоръжен с автомат, пистолет и боен нож, тръгна към пътя, като минаваше от едно дърво до друго. Пътят се оказа тесен, почти пътека. Изчака няколко минути, като се огледа в двете посоки, след което пробяга през откритата ивица и изчезна в гората от другата ѝ страна.
С помощта на джипиеса тръгна към комплекса, като постепенно се спускаше към долината. След като стигна реката, продължи покрай нея, докато не видя светлината от помпената станция. Видът ѝ предизвика приток на адреналин във вените му. Спря, пое си дълбоко дъх и изчака препускащото си сърце да се успокои, преди да продължи, докато стигна на десет метра от целта си.
Между листата видя двама мъже, които седяха от двете страни на малка маса в постройката. Вратата беше отворена, на входа имаше мрежа против насекоми. Двамата пиеха безалкохолни от кутии и бяха подпрели автоматите си на стената. Отляво на постройката имаше малка заравнена площ, на която беше паркиран пикап като онези, които беше видял вътре в базата.