Зачака, гледаше и се ослушваше. Минаха петнайсет минути — предостатъчно време за някой патрул да отиде до портала и обратно. След като се увери, че няма трети пазач, той се промъкна към станцията; ромонът на водата заглушаваше стъпките му. Подуши и долови амониевата миризма на урина. Проследи я до една дебела палма, намираща се на четири-пет метра от вратата. Продължи наляво, като намери скривалище между пикапа и палмата. Приклекна и зачака неизбежния момент, когато единият от двамата щеше да излезе.
След десет минути търпението му беше възнаградено. Единият пазач, висок слаб мъж, излезе без автомата си и тръгна небрежно към дървото, като дърпаше ципа си. Блек го изчака да започне да се облекчава, преди да му скочи. Заби ножа вдясно от гръбначния стълб, като в същото време запуши устата му с длан, за да заглуши изненаданото му ахване. Натисна дръжката на ножа и завъртя. Кръвта от прерязаната аорта бликна от раната и оплиска пръстите му, когато извади ножа и положи тялото на земята. Бързо избърса ръката си в ризата на мъртвеца, без да откъсва поглед от отворената врата. Вътре нямаше никакво движение.
Прибра ножа, взе автомата и тръгна към помпената станция. Дръпна мрежата и влезе, без да забавя крачка. Вторият войник, набит бял мъж с дебел врат и също толкова дебели бицепси, вдигна очи и го погледна изненадано. Посегна инстинктивно за автомата си, сграбчи го за цевта и замахна, като отби щика на Блек и за момент го извади от равновесие. Войникът използва безценната секунда да обърне автомата и да го насочи към противника си, но Блек възстанови равновесие и заби щика в лицето му.
Усети удара на стомана в кост и видя как животът угасва в очите на жертвата му, докато автоматът се изплъзваше от отпуснатите ѝ пръсти. Рязко дръпна калашника назад и измъкна щика от отворената уста на мъртвеца. Подхвана политналото напред тяло, сграбчи го за яката и го повлече назад през масата, така че главата му да увисне от другата ѝ страна. Този път искаше да запази ризата чиста. Успя. Кръвта от устата потече по остриганата глава на жертвата и по пода.
Блек свали униформата на убития и я облече. Оказа се два номера по-голяма и вонеше на пот, но щеше да му свърши работа. Насочи вниманието си към неработещите в момента помпи, които пълнеха резервоара и подаваха вода за цеха за отделяне на изкопания материал. Намери главните кранове и ги затвори, след което сряза захранващите кабели. Вече нямаше да има вода за комплекса.
Ключовете на пикапа бяха окачени на кука зад вратата. Той ги взе и отиде при реката, изми грижливо лицето и ръцете си от кръвта и махна упорития камуфлажен грим от лицето и врата си. След като се почисти, отиде при пикапа, сложи очилата за нощно виждане, торбичките и оръжията под седалката до шофьора и запали двигателя. Преди да потегли, включи осветлението на купето, сложи си светлокафявата барета на „Сейбър“ и се погледна в огледалото. Като се изключеше четиридневната четина, изглеждаше почти сносно. Бялото на очите му блестеше като полярен лед.
Мощната тойота пое по стръмната изровена пътека, водеща до комплекса. Блек караше бавно, тъй като искаше охраната на портала да чуе само спокойни, рутинни звуци. Пътеката зави надясно, после в обратната посока и стигна до главния път, който водеше към входа. Без да превключва от втора скорост, Блек приближи осветения район пред поста на охраната и спря. В малката предпазена от насекоми кабинка имаше двама души и два екрана, които показваха множество картини от охранителните камери по периметъра. Единият от мъжете излезе, като присвиваше очи срещу ярката светлина на прожекторите, и видя ръката на Блек, който му махна приятелски. Натисна едно копче и бариерата се вдигна. Блек мина през портала без премеждия. Погледна в огледалото и видя, че пазачът влиза в кабината.
Както беше очаквал, влизането в комплекса беше лесната част.
Продължи още малко по пътя, после зави наляво към района, където се намираха складовете и цистерните за гориво. Скрит от охраната на входа зад насипите около цистерните, спря при другите пикапи, изключи светлините и изгаси двигателя. Слезе, прибра ключовете в джоба си и си сложи очилата за нощно виждане. Дизеловият генератор боботеше гръмогласно, което го устройваше идеално. Блек се огледа и се увери, че охранителните камери са насочени по дължината на оградата. Имаше изглед към лагера и не видя никакво движение. Въпреки това от наблюденията му през малките часове на предишния ден знаеше, че някъде трябва да има патрул от двама души. Това означаваше, че трябва да избягва четирима пазачи, ако броеше и двамата при портала.