Саботажът е изкуство. Той не се свежда само до това да причиниш щети, а да го направиш по такъв начин, че да предизвикаш възможно най-голяма паника, объркване и ужас. Войниците от САС изучаваха седмици наред тази дисциплина, но за Блек тя винаги беше нещо естествено — докато изпълняваше плановете си за избиване и унищожение, той се чувстваше удобно като художник, който подготвя палитрата си.
След като се увери, че всичко е наред, той прибра очилата в пикапа и си сложи баретата. Сложи си кобура под мишницата, нагласи торбичките, остави автомата в купето и заключи колата.
Нямаше връщане назад.
Тръгна спокойно през сенките към средата на полукръглия насип, който ограждаше двете цистерни. Площта пред тях беше бетонирана и до едната страна имаше две големи помпи. Едната беше от онези, които могат да се видят на всяка бензиностанция; втората беше по-голяма и изпомпваше авиационно гориво през навит на макара маркуч до хеликоптера, който се намираше на двайсет метра вдясно. През средата на бетонната площадка минаваше покрита с метална решетка канавка, която беше свързана с мрежа подобни канавки и се изливаше в отводнителния ров, разделящ обитаемата част на комплекса от мината.
Блек вдигна решетката и взе дизеловата помпа от стойката ѝ. Напъха накрайника ѝ в канавката, запали я и я застопори на включено положение. Моторът на помпата зави по-високо от генератора, но след няколко секунди първоначалната дисхармония сякаш се сля в един-единствен звук. Блек нагласи решетката така, че да държи помпата на място. Нафтата потече в канавката, като издаваше лека миризма, много по-слаба от тази на бензина и дори на авиационното гориво — тъкмо това я правеше идеален избор за всеки подпалвач.
Блек остави помпата да си върши работата и се зае с втория етап от плана. Върна се при пикапите и се сниши под прозорците на крайния. Отвори вратата на шофьора, извади ключовете, оставени от миньорите в запалването, хвърли ги настрани и сряза с ножа си и четирите гуми. Въздухът излезе със съскане и колата клекна, докато гумите не опряха в джантите. Продължи със следващия пикап, после с третия, като повтори процедурата, докато не остана само колата, която беше докарал от помпената станция.
След като пикапите бяха извадени от строя, оставаше да се погрижи за проблема с тежките картечници, монтирани върху два от тях. Самите оръжия не бяха заредени, но лентите с патрони се съхраняваха в метални кутии, завинтени за каросериите. Единственият начин да ги обезвреди беше да унищожи цялата кола. Блек взе един бидон и го отнесе при помпата. Извади маркуча от канавката, напълни бидона, пак натика маркуча във водата, след което помъкна бидона и изпразни съдържанието му през отворените прозорци на колата.
Скри се в сенките покрай насипа, извади голям блок пластичен експлозив и го раздели на пет части — две с тегло около килограм и три по половин килограм. Във всяка заби детонатор с размерите на голям патрон. Детонаторите имаха заряди, които се задействаха с батерии; Блек ги настрои да се задействат, когато натисне едновременно двете червени копчета на дистанционното с размери на телефон.
Увери се, че дистанционното е изключено, и излезе от сенките.
До хеликоптера можеше да се стигне единствено като пресече откритата площ и трябваше да се държи така, сякаш има всички основания да е там. Закрачи през тревата към площадката, като се оглеждаше за двамата патрулиращи, и стигна незабелязан до хеликоптера. Голямото му туловище изглеждаше прекалено грамадно и тежко, за да може да лети. Бронята му беше достатъчно силна да устои на картечен огън от земята. Щеше да направи грешка, ако закрепи половин килограм експлозив за корпуса с очакването, че ще го изкара от строя. Дори цял килограм, ако се поставеше неправилно, щеше само да огъне леко ламарините.
Блек се мушна под десния борд, където не можеше да бъде видян. Опита вратите. Оказаха се заключени. Не му оставаше друго, освен да се покатери. Стъпи на стъпалото, пресегна се към обшивката над вратата, където се намираше външната лебедка, и се хвана за ръба на широкия ауспух над нея, за да се задържи. Сега се намираше на един разтег от основния механизъм на ротора и отворите за всмукване на въздух на двигателите. След кратко колебание избра не двигателите, а потенциално по-уязвимия ротор. Залепи половин килограм експлозив около главната ос, като го оформи като пластилин; надяваше се, че ударните вълни ще са достатъчно силни, за да разбият лагерите на ротора и да го направят неизползваем.