Скочи на земята по-шумно, отколкото му се искаше, и тръгна обратно към насипа, като устоя на желанието да забърза. Напредваше добре, но времето му изтичаше — миризмата на нафта започваше да се разнася във влажния въздух.
Време беше да ускори темпото.
Извади втората половинкилограмова буца експлозив и я лепна за цистерната с авиационно гориво. Взе маркуча и го прокара до най-близката сграда — правоъгълната постройка от железобетон, за която беше решил, че е оръжейната. Остави накрайника до бронираната врата, върна се при помпата и натисна копчето за включване. Втората помпа забоботи по-силно от първата. Блек се поколеба за момент дали да не я изключи, но накрая реши да рискува.
Миризмата на изпаряващо се авиационно гориво бързо стигна до носа му. Внимателно планираната му крива на риска бързо ставаше все по-стръмна. И скоро щеше да стане вертикална.
Даде си три минути.
Подигравателен глас в главата му отбеляза, че може да са му последните.
56.
Блек се прилепи до стената на сградата със сателитните чинии, която беше нарекъл административна, и надникна иззад ъгъла. Виждаше ги на отсрещната страна на пътя, който минаваше през центъра на комплекса — двама войници, вървящи покрай входа на казармата към плаца. Движеха се енергично към постройката, в която държаха пленниците, с автомати на раменете; изпълняваха задълженията си по-сериозно, отколкото двамата, които беше наблюдавал от разстояние предишната сутрин. Блек долови силната миризма на нафта. Беше достигнала централните канавки и напредваше през лагера към рова от другата страна. Когато заобиколяха сградата и тръгнеха обратно, двамата пазачи щяха да я надушат и да се насочат право към цистерните.
Сега или никога.
Блек излезе от укритието си и пресече пътя, като следеше както двамата отдалечаващи се от лявата му страна, така и кабината при портала, която се намираше на петдесет метра в противоположната посока. Вървеше леко и успя да премине, без да го чуят и видят. От другата страна на пътя изчезна между двете издигащи се една до друга постройки, едната от които беше столовата, а другата — спално за миньорите. Когато стигна другия им край, зави надясно и пресече късата открита площ, която ги разделяше от по-голямата и по-широка казарма.
Приведен, изтича до средата на сградата и спря между разположените на равни интервали прозорци. Залепи една от по-големите буци пластичен експлозив за гофрираната метална обшивка, върна се и отиде от другата страна на сградата, откъдето имаше ясен изглед през плаца. Двамата пазачи приближаваха края му и се намираха само на десетина метра от дългата постройка с пленниците. Блек изчисли, че разполага с най-много трийсет секунди, през които да сложи незабелязан останалите два експлозива.
Изчака, пое няколко пъти бавно и дълбоко въздух и извади втората бомба от един килограм.
Патрулиращите войници завиха на ъгъла и изчезнаха зад едноетажната постройка.
Блек изтича покрай стената на казармата, гледаща към плаца, залепи експлозива и спринтира през откритото пространство към сградата на пленниците. Отброяваше мислено оставащите секунди — дванайсет, единайсет, десет. Пресече плаца за пет, задъхан и с подгизнала от пот риза. Скрит в сенките, чу гласовете на двамата войници, които се появиха отново от другата страна на сградата и поеха обратно през плаца. Говореха си на испански. Блек не разбра думите, но тонът им беше ясен — въпрос от единия към другия, неуверен отговор, пауза, после първият заговори отново, сякаш за да потвърди подозренията си. Двамата ускориха крачка.
Бяха надушили нафтата.
Времето беше изтекло.
Блек бързо отиде до гърба на сградата, изтича по дължината ѝ и зави на другия ъгъл, откъдето видя как войниците се затичаха към цистерните. Залепи последния експлозив за касата на тежката врата с три ключалки, след което изтича от прикритието си в центъра на плаца.
Сега беше моментът.
Отброи двайсет и пет секунди — достатъчно, за да могат войниците да стигнат до цистерните — извади дистанционното и натисна двете копчета едновременно.
Имаше една секунда закъснение, докато кондензаторите в детонаторите се заредят. Блек използва момента да запуши ушите си, за да защити тъпанчетата си от ударните вълни. Петте експлозии бяха оглушителни и едновременни. Четиресет и пет хиляди литра авиационно гориво и още хиляди литри нафта се запалиха спонтанно, като превърнаха нощта в ден и запратиха към небето огромна огнена гъба. Миг по-късно светлините в комплекса примигнаха и угаснаха, понеже генераторът до цистерните излезе от строя заради високата температура. Пламъци с човешки ръст затанцуваха по централните канавки и за секунди се превърнаха във високи огнени стени.