Блек се затича към казармата, в стената на която вече имаше голяма дупка. Отвътре се чуваха викове, писъци и изпълнени с агония стонове. Той извади граната, дръпна халката и я хвърли през дупката. Тя се взриви със сила, която разтресе вътрешностите на Блек дори през стената. Той хвърли втора и трета, след което се затича по дължината на сградата, като мяташе още гранати през избитите прозорци.
Все едно да стреляш по риба в бъчва.
След осмата експлозия спря и се ослуша — писъците бяха почти спрели — и хвърли девета граната за всеки случай.
Погледна назад през плаца. Никой не излизаше от сградата на пленниците. Зад прозореца до вратата танцуваше пламък, а изпод стрехите се виеше гъст сив пушек.
Разполагаше с минута или две, през които да се измъкне незабелязан от хаоса. Беше убил предостатъчно хора, за да отмъсти за Фин, а и за още много други.
И не беше готов да умре. Особено ако това щеше да достави удоволствие на Фреди Тауърс.
Избери да живееш.
На всяка цена.
Затича се към оградата и продължи обратно към пикапа, скрит в мрака. Погледна наляво и видя замаяни и объркани хора да се изсипват от две от четирите оцелели постройки. Някои бяха цивилни работници от мината, боси и по бельо, други — офицери на „Сейбър“, които си викаха объркано едни на други.
Докато се връщаше при пикапа, Блек приближи стена от изгаряща жега. Огнени вълни с височина петнайсет метра се издигаха яростно от горящите цистерни към небето. Неземната светлина осветяваше овъглените неподвижни тела на двама мъже, които лежаха с извити под неестествени ъгли крайници. Намиращата се недалеч от тях оръжейна не се виждаше зад бялата стена горящо авиационно гориво. Отдясно роторът на хеликоптера се беше килнал почти под прав ъгъл. Експлозивите си бяха свършили работата — хеликоптерът се беше превърнал в мъртва купчина метал, предното му стъкло отразяваше подигравателно танцуващите пламъци. Блек спринтира към пикапа. Всяка поета глътка въздух изгаряше дробовете му. Нажежената дръжка опари пръстите му, докато отключваше вратата и скачаше вътре. Защитен за момента от изпепеляващата жега, той посегна към запалването. Двигателят оживя.
Той настъпи съединителя и превключи на първа. Докато се канеше да настъпи газта, беше обхванат от внезапна парализа, сякаш около гърлото му се сключиха ледени пръсти. Трябваше да се насочи направо към портала и към пътя за Платанал. Мисията беше изпълнена. „Сейбър“ беше съсипана. Дори троен удар от дронове нямаше да нанесе повече поражения. Сякаш за да потвърдят мисълта му, двата пикапа с тежките картечници избухнаха в пламъци, когато изпаряващият се в резервоарите им бензин се запали спонтанно.
Нещо го задържаше.
Какво би направил Фин?
Пред очите му изникна картина — старият му другар тича през пламъци и порой от куршуми към горяща, изтърбушена от бомби къща. Блек го прикрива отвън с последния останал му пълнител и чака смъртта да го застигне — тъпо копеле! — когато Фин излиза със залитане през пушека, с омазано в сажди лице и с по едно дете във всяка ръка.
Давай! Давай! Давай! Гласът на приятеля му прозвуча в главата му толкова ясно, сякаш той седеше до него.
Блек настъпи газта до дупка. Понесе се по неравната земя към оградата, където рязко зави надясно и полетя по периферията на комплекса покрай взривената казарма. Хвърли поглед надясно и видя, че повечето от хората, които се бяха изсипали от постройките, са се събрали на пътя от двете страни на горящите канавки в отговор на инстинкта, който им казваше да се скрият от неизвестното, което се спотайваше в мрака от другата страна на оградата.
Блек профуча през плаца и рязко зави към гърба на сградата от другата страна. Изпод гумите се разхвърчаха прах и камъчета, когато настъпи спирачките. Той грабна автомата и изскочи от колата.
Беше посрещнат от отчаяни викове и ръце, които блъскаха решетките на прозорците на слабата светлина. Блек изтича при вратата и видя, че е изкъртена от пантите. Мъртъв наемник на „Сейбър“ се беше проснал на бетонния под зад прага; лявата му ръка беше откъсната от тялото, което лежеше в локва воняща течност. Вътрешността на сградата беше пълна с гъст отровен пушек, който се спускаше от горящите панели на тавана.