Затворническа решетка отделяше входа от останалата част на сградата. На слабата светлина на пламъците Блек успя да различи дълъг коридор със заключени врати от двете страни, по които блъскаха затворените хора. Той се наведе да вземе връзката ключове от колана на пазача и опита няколко в ключалката на решетката. Гласовете отвътре викаха отчаяно. Хората, които бягаха, за да се спасят, го правеха мълчаливо; хванатите в капан пищяха до последния си дъх.
Докато завърташе ключа, чу първата стрелба, идваща от хаоса в комплекса. Надяваше се, че изпаднали в паника хора стрелят по призраци. Димът в коридора беше гъст и задушлив и пареше очите му толкова силно, че му потекоха сълзи. Затаил дъх, Блек отиде до първата врата и се опита да намери подходящия ключ. Първите два опита бяха неуспешни, дробовете му вече горяха от болка. Заряза ключовете, отстъпи назад, вдигна крак и изрита вратата. Тя издържа. Яко дърво, подсилени резета и стоманена рамка. Кубинката не можеше да се справи с тях.
Като кашляше и се давеше, Блек изтича обратно към входа и си пое глътка въздух. Чу гласове и погледна надясно. Трима въоръжени мъже тичаха през плаца към сградата. Единият вдигна автомата си. Блек се скри зад стената, когато дойде откосът. Куршумите рикошираха от стената и се забиха в земята пред вратата. Блек грабна калашника си, подаде цевта иззад ъгъла и също стреля. Погледна и стреля отново, този път точно, като се целеше ниско. Покоси и тримата. Те паднаха. Той стреля отново по лежащите им тела, после вдигна поглед към пътя и видя още мъже да тичат към него през пламъците.
Шансовете намаляваха. Разполагаше със секунди. Елемента на изненадата вече го нямаше. Всичко се свеждаше до числено превъзходство.
Хукна обратно в коридора и извика с всички сили:
— Долу!
Никой не го чу. Виковете зад вратите се засилиха.
Блек бръкна в торбичката и извади две от оставащите му осем гранати. Издърпа халките и ги хвърли през пушека в тъмния коридор. Две секунди. Извади още две, дръпна халките и ги хвърли, този път с по-малко сила. Втурна се към изхода и се метна на земята, когато четирите експлозии разтърсиха коридора и избиха вратите.
Блек скочи на крака. Пред него се появи опърпана замаяна фигура — кашляше и беше полусляпа от гъстия дим.
— Навън! Наляво! На пикапа!
Изтича обратно в коридора и влезе през първата врата вдясно. Именно това изпълнено с дим помещение беше източникът на ужасните писъци. Успя да различи няколко големи клетки. Маймуни колкото малки деца блъскаха по решетките им.
Жалко.
— Всички долу!
Две гранати, после още две. Хвърли ги по дължината на коридора и се скри зад рамката на вратата, като запуши уши. Още четири експлозии разтърсиха сградата.
Маймуните млъкнаха.
Втора замаяна фигура се появи от пушека и прахта — млад мъж, когото Блек разпозна от снимката, която беше видял в Кредънхил. Компютърният гений Сфирис, който беше моделирал човешкия мозък.
— Сара Белман. Къде е? — извика му Блек.
— В края. Отдясно.
— Излизай. Качвай се на пикапа.
Блек се хвърли в стената от пушек. Горяща стопена обшивка капеше от тавана, по пода танцуваха пламъци. Стигна до края на коридора. Дробовете му щяха да се пръснат от усилието да си задържа дъха. Вратата отдясно не беше избита.
Отвън се чуха автоматични откоси.
Нямаше изход.
На Блек не му беше останал дъх да извика. Вдигна автомата и насочи дулото към ключалката под почти отвесен ъгъл. Стреля и от отката оръжието подскочи в ръцете му като оживяло. Нажежените гилзи изхвърчаха от затвора. Петнайсет куршума разкъсаха дебелото дърво. Блек отстъпи назад и изрита с всички сили. Вратата се разцепи по дължина и се отвори.
Жената се беше свила по лице в другия край на стаята. Беше с къси панталони и тениска и бе увила главата си с кърпа. Тялото ѝ беше неподвижно. Беше или в шок, или в безсъзнание. Нямаше значение.
В коридора проехтяха изстрели и куршумите рикошираха от стените. Противниците бяха стигнали до входа на сградата.
Риба в бъчва.
Задушаваща се риба в горяща бъчва.
Блек сграбчи младата жена за глезените и я повлече към вратата. Тя зарита в опит за съпротива.
Блек не можеше да говори. Дробовете му горяха. Беше замаян, имаше чувството, че ще се строполи и ще се задуши заедно с нея. Нямаше въздух за дишане. Нищо. Протегна ръка да се подпре, коленете му започнаха да се подгъват под него. Залитна. Пред очите му затанцуваха бели точки.
Умираше.
57.
Някъде от сърцевината на съществото си усети прилив на енергия, подобно на изригваща лава.