Предсмъртният прилив на сили.
Вдигна автомата и изпразни пълнителя в стената под прозореца. Парчета шуплест бетон се разхвърчаха из стаята като шрапнели. Блек взе нов пълнител, зареди и стреля отново. Жилещи парчета отново се разхвърчаха във всички посоки. Блек се хвърли към стената и я заблъска с щика. Разбитите тухли итонг се разпаднаха. Проби дупка с ширина две тухли, отстъпи назад, презареди и стреля отново по двете тухли отгоре. После зарита с пета. Риташе за живота си. Двете тухли паднаха и с последните си сили той изрита и двете отгоре.
Падна на четири крака, пъхна глава през дупката и си пое дъх като човек, който току-що е спринтирал цял километър. Зад него затрещяха още изстрели. Чуха се гласове — заповед да влязат.
Ръката му несъзнателно бръкна в торбичката и пръстите му се свиха около последната граната. Той дръпна халката, прекрачи Белман и хвърли гранатата в коридора, като даде откос с автомата.
Обърна се, сграбчи вече отпуснатото тяло на Белман и докато го пъхаше през отвора, гранатата се взриви. Не последваха нови изстрели. Блек се измъкна след Белман, като държеше автомата пред себе си. За момент остана да лежи неподвижно, докато дробовете му доставят кислород до мозъка. Звездите пред очите му се разнесоха и той осъзна, че Белман лежи до него и кашля така, сякаш се мъчи да избълва вътрешностите си. На десет метра вдясно Сфирис се мъчеше да вдигне тялото на ранения си другар в пикапа.
Блек се изправи, грабна автомата и сложи последния пълнител.
— Остави го! Вземи нея! — извика на Сфирис и изтича покрай пикапа до ъгъла на сградата.
Надникна. От двете страни на вратата лежаха двама ранени, единият се мъчеше да се надигне на колене и да вземе автомата си. Блек го просна с един изстрел и в следващия миг видя как трима въоръжени се хвърлят на земята от другата страна на плаца. Прицели се, изстреля откос и изтича обратно при пикапа, когато противникът отвърна на огъня.
Сфирис беше натоварил Белман в каросерията на тойотата и се мъчеше да вдигне другия човек от земята — едър мъж на средна възраст. Той беше в съзнание, но кървеше гадно от раната, която зееше в лявата страна на корема му, и стенеше по начина, по който може да стене само умиращ. Беше прострелян през черния дроб. Не му оставаше много.
— Това е доктор Холст — каза Сфирис.
— Качвай се в колата. — Блек извади пистолета си. — Ти ще караш.
Сфирис зяпна за миг оръжието и се втурна към вратата на шофьора.
Блек погледна надолу към Холст и взе решение. Два куршума между очите. В армията го наричаха „загасване“.
Устните на Холст се раздвижиха умоляващо.
Блек стреля.
Проява на милост.
Изтича при колата и извика през вратата:
— Направо по пътя и през портала, на пълна скорост. Не спирай в никакъв случай. Аз съм отзад.
Сфирис поклати глава, сякаш задачата не му беше по силите.
— Действай!
Блек скочи в каросерията и нареди на Белман да не се надига. Тя се залепи за металния под. Блек тупна покрива на купето. Сфирис запали и колата залитна напред.
— Газ! Дай газ!
Сфирис настъпи газта и се насочи към края на сградата, където зави рязко надясно. Блек превключи калашника на единична стрелба, за да пести муниции, и стреля бързо — бам-бам-бам — докато колелата на пикапа прегазваха телата на мъртвите пленници. Блек различи един стрелец и две тела от другата страна на плаца. Приведе се, когато над главата му профучаха куршуми.
— Газ!
Бам-бам. Още два изстрела. Пикапът приближаваше стрелеца, който се мъчеше да скочи на крака, за да не бъде прегазен. Блек го разпозна като един от офицерите, които беше забелязал при предварителното наблюдение. Прицели се толкова добре, колкото можеше от движеща се кола, и го простреля в бедрото. Мъжът падна на четири крака и се опита да изпълзи встрани.
— През него.
Сфирис рязко зави надясно. Раненият вдигна ръка в безнадежден опит да се предпази от налитащата му кола. Блек усети момента на смъртта му, когато прегазеното тяло се удари в шасито.
— Газ!
Пикапът излезе от плаца и полетя по пътя през пламъците, разпръсвайки малцината, които още не бяха избягали. Отстрани лежаха ранените и окървавени оцелели, успели да се измъкнат от казармата. Осакатените и обезобразените. Гледка от ада.
Приближаваха портала. С периферното си зрение Блек забеляза две фигури да тичат към прикритието между сградите. Завъртя се да се прицели, но закъсня с части от секундата. Фигурите изчезнаха. Блек насочи вниманието си обратно към портала. Единственият останал охранител се прицелваше. Този път Блек не пропусна — три изстрела, три попадения. Мъжът се разтресе, размаха ръце и падна, оставяйки пътя чист.