Профучаха през портала и продължиха към тъмната прегръдка на джунглата.
Блек се обърна към Белман, която лежеше като залепена за пода.
— Измъкнахме се. Добре си. Ще си добре. — После извика на Сфирис: — Продължавай, докато не ти кажа да спреш.
Сфирис превключи на четвърта. Фаровете осветяваха пътя пред тях. Беше чист.
Спокойствие. Прохладният въздух разроши косата на Блек. Той се облегна на купето, обзет от пристъп на тържество.
Беше успял.
Куршумът го улучи под лявата ключица. За секунда почти не го усети, после дойде острата болка, сякаш някой го беше наръгал с нажежен ръжен. Почти в същото време пикапът подскочи на някаква неравност и Блек изгуби равновесие. Посегна да се хване, но инерцията беше твърде силна. Той прелетя през страничната преграда и падна тежко по гръб в шубраците край пътя.
Последното, което видя от пикапа, бяха червените стопове, които се стопяваха в нощта.
Остана да лежи без дъх, усещаше как кръвта тече някъде отдясно на рамото му и се събира в подмишницата му. Цялото му тяло се тресеше така, сякаш е скочил в леденостудена вода. Единственото, което можеше да направи, беше да си поема плитко въздух. Ослуша се за стъпки в очакване стрелецът да дойде и да го довърши.
Минаха секунди. Никой не дойде. Но това не означаваше, че няма да дойде. Просто нямаше да е сам и щеше да може да вижда в тъмното. Собствените му очила за нощно виждане бяха останали в пикапа. Беше сляп.
Малко по малко стоманеният обръч около гърдите му се отпусна. Най-сетне успя да напълни дробовете си като гмуркач, връщащ се от дълбините. Треперенето намаля. Претърколи се на една страна и, стиснал зъби срещу разкъсващата болка, опипа лявото си рамо за изходна рана. Нямаше. Куршумът още беше в тялото му — малка утеха. Куршум от пушка щеше да отнесе рамото му и той щеше да умре от загубата на кръв. Бяха го простреляли с пистолет. Късметлийски изстрел от голямо разстояние.
Офицерите имаха пистолети. Беше ги видял по време на наблюдението. Бренан и Дрекер носеха своите в кобури на кръста. В ума му се появи образът на Бренан и замръзна в профил — висок, слаб и блед като мъртвец. После осъзна защо. Бренан беше единият от двамата, които беше видял да изчезват между сградите, докато пикапът се носеше към портала. Дълги като на паяк крака и тънък врат, стърчащ над кокалестите рамене. И другата фигура зад него — по-ниска, но бърза и пъргава като плъх.
Блек притисна лявата си ръка към тялото си, претърколи се през десния си лакът и успя да се надигне на колене. Спря, за да си поеме дъх, после се насили да се изправи. Зави му се свят, но краката го държаха. Погледна назад към портала, който беше на стотина метра от него. Постът беше осветен от пламъците, които продължаваха да танцуват над цистерните. Тялото на прегазения пазач лежеше напреки на пътя, а зад него се чуваха уплашени и объркани викове. Блек бръкна в торбичката си и намери единствената самозалепваща се превръзка, която беше взел. Скъса опаковката ѝ със зъби и бръкна под ризата си, за да я сложи върху раната.
Откъм комплекса внезапно се разнесе серия експлозии — една след друга, все по-бързо, докато не завършиха с разтърсващ земята гръм, който отекна в долината. Огнен стълб се издигна високо в небето. Оръжейната се беше взривила. Десетки хиляди патрони и мини, реактивни снаряди и експлозиви. Блек загледа как вълната горящи газове се издига нагоре и изгасва. Въпреки болката той се усмихна. И Фин не би могъл да го направи по-добре.
Моментът на задоволство не продължи дълго. Две фигури с автомати и очила за нощно виждане приближиха поста. Блек пусна опаковката на превръзката на пътя и отстъпи между дърветата.
Единствената светлина, с която разполагаше, беше слабото сияние на екрана на джипиеса. Вдигна го пред себе си като свещ и навлезе със залитане в джунглата. Земята беше мека и кална. Нямаше как да продължи, без да остави следа от дълбоки отпечатъци. Ускори крачка с надеждата да намери по-твърда почва, но се натъкваше само на все по-гъсти палми и преплетени лиани. Запробива си шумно път през тях. Бяха минали няколко минути, откакто беше излязъл от пътя. Преследвачите му едва ли бяха далеч. Най-сетне краката му стъпиха на твърда земя. Продължи бързо напред, като се препъваше в корени и се бореше с пронизващата болка в гърдите, сякаш някой го разкъсваше при всяко поемане на дъх. Измина трийсет метра и спря. Бръкна под ризата си и махна пропитата с кръв превръзка. Пусна я на земята, продължи наляво и измина още десет крачки. Виждаше само на няколко стъпки пред себе си и не можеше да си позволи да е придирчив.