Различи в сумрака дебел грапав ствол. Пристъпи зад него, изключи джипиеса и извади пистолета си.
Зачака в почти пълния мрак. Бавно, малко по малко, очите му започнаха да свикват с малкото светлина. Плътните неща се превърнаха в тъмни сенки на малко по-светлия фон, но щом се опиташе да различи детайлите, отново се сливаха в неразличима маса. Без зрение и с уши, пълни с песента на безбройните насекоми, Блек беше принуден да разчита единствено на животинския си усет.
И той му каза, че преследвачите наближават.
Минаха няколко минути. Блек си ги представи как си подбират пътя крачка по крачка, как навлизат в джунглата въпреки инстинкта им за самосъхранение, привлечени от неустоимото желание да го убият. Бяха гневни и възбудени. Емоции, водещи до бързи и лоши решения. Това беше всичко, което имаше на своя страна.
Първата индикация за приближаването им бяха почти неусетните тръпки по тила му, които продължиха надолу по гръбнака и ръцете, достигайки до върха на пръстите му. Блек задържа това усещане в тялото си, сякаш с него можеше да долови движения, които са извън сетивата му. Не след дълго беше възнаграден със звука на крак, стъпващ леко върху влажни листа.
Стъпките приближаваха. Блек напрегна слух и определи, че са на двама души. Мислено ги прикани да приближат още, представяше си ги как се взират през очилата за нощно виждане и се насочват към странното нещо на земята. Щяха да отидат да го огледат. Нямаше да могат да устоят. И това щеше да е неговият момент. Най-добрият му шанс.
Убий или бъди убит.
Какво по-просто от това?
Стъпките спряха.
Шепот.
Бяха видели превръзката.
Сега щяха да се оглеждат за други следи.
Блек пое бавно и дълбоко дъх, докосна челото си с пистолета и излезе иззад дървото. Стреля бързо шест пъти от ляво надясно, покривайки дъга от трийсет градуса. Последва пронизителен писък и по-ниско пъшкане. Две тела тупнаха на земята, когато преследвачите залегнаха. Блек пак се скри зад дървото. Дълъг автоматичен откос разсече въздуха от дясната му страна. Стрелецът беше преценил погрешно позицията му.
Тишина.
И стон.
Женски стон. Беше я улучил. Ирма Щайн. Жената, която наричаха Сюзан Дрекер. Трябваше да е тя.
Блек се подаде и стреля още два пъти.
Грешка.
Стрелецът отвърна на огъня и се втурна право към него, крещеше като демон. От ствола се разлетяха парчета кора и ужилиха тялото и лицето на Блек. Той подаде ръка от прикритието си и стреля още веднъж — за осми път. Оставаше му само един патрон.
Стрелецът се хвърли напред и падна на земята от дясната му страна. Блек прибра пистолета в кобура, извади ножа и се метна върху тъмната сянка на земята. Противникът му се претърколи. Острието се заби в земята.
Върху слепоочието му се стовари юмрук. Пред очите на Блек избухнаха звезди. Той изпусна ножа и се хвърли настрани, падна по гръб. Жилаво тяло се хвърли върху него, ръка стисна гърлото му. Ръката на Бренан. Горчивата, остра миризма на потта му изпълни ноздрите на Блек.
Той замахна с дясната си ръка и изби очилата за нощно виждане от главата на Бренан. Хватката му се стегна, пръстите му се забиха в плътта от двете страни на гърлото в търсене на сънната артерия. Блек стегна рамене, сви ги и фрасна Бренан в лицето. Пръстите се забиха още по-дълбоко и се завъртяха. Блек го фрасна отново, после още веднъж, като при всеки удар чуваше хриптенето и клокоченето на въздух в пробит бял дроб. Беше улучил Бренан в гърдите.
Блек го фрасна още веднъж, смазвайки хрущяла на носа му. От Бренан се изтръгна гневен, изпълнен с болка вик, но хватката му не отслабна. Блек усети как трахеята му бавно се прищипва и как силата напуска крайниците му. Опита се да вдигне лявата си ръка, но тя беше като безполезен придатък към тялото му. Помъчи се да се добере до гърлото на Бренан, но той се беше дръпнал назад и пръстите на Блек едва докосваха окървавената му брадичка.
Блек усети как тялото му се парализира, докато животът му се оттегляше към най-важните му органи. Бренан се закашля от усилието да го удуши. Кръвта му потече по лицето и в устата на Блек. Той посегна към гърдите на Бренан и намери кървящата рана. Заби върховете на пръстите си в нея и завъртя наляво и надясно, като напъха кокалчетата на пръстите си между ребрата и затърси сърцето. Усети пулса му. Бренан изкрещя. Пръстите му се свиха в спазъм и се отпуснаха за част от секундата, в която Блек пое дъх и натисна още по-силно, докато ръката му не влезе до китката в гърдите на Бренан. Сви пръсти около горещия туптящ мускул и изстиска живота от него.