Тялото на Бренан потръпна. Блек извади пръсти от зейналата рана и махна ръката му от гърлото си. Бренан се отпусна, кръвта бликна от гърдите му върху тялото на Блек. Той го отблъсна с отвращение и се надигна на колене. Затърси пипнешком в мрака и напипа върха на ножа си. Намери дръжката и сви пръсти около нея. Обърна се и чу как Бренан се дави в собствената си кръв. Реши да му даде милост, която не заслужаваше. Прибра ножа и извади пистолета си. Насочи го към източника на звука и стреля.
Тишина.
Прибра пистолета и отново затърси пипнешком във все по-широки дъги, докато пръстите му не докоснаха очилата за нощно виждане на Бренан. Сложи си ги и видя мъртвото тяло, лежащо на четири стъпки от него. Бренан се беше проснал с разперени ръце и крака, с обърната наляво глава. Хлътналите му очи бяха широко отворени от двете страни на изходна рана с размерите на юмрук. Недалеч по гръб лежеше жена, простреляна в краката и горната част на гърдите. До нея лежеше калашник, на кръста ѝ имаше пистолет. Блек взе автомата на Бренан и пристъпи предпазливо към нея.
Очите ѝ бяха скрити от очилата за нощно виждане. Тя като че ли се преструваше на мъртва, но надигането и отпускането на гърдите ѝ я издаваше. Блек видя проблема ѝ — един куршум я беше улучил непосредствено под ключицата, докато се беше обръщала в посока на стрелбата. Беше преминал през тялото ѝ и вероятно беше засегнал гръбначния стълб.
Блек пъхна дулото на автомата под очилата ѝ и ги махна.
Беше Щайн.
Тя се взираше нагоре в лицето на човека, когото не можеше да види. Искаше му се да ѝ зададе куп въпроси, но тя не беше в състояние да говори.
Блек плъзна дулото по бузата ѝ и леко го опря в челото ѝ.
— Ти избираш. Да или не?
Дишането ѝ се ускори.
Блек зачака.
Накрая тя кимна едва-едва.
Мисълта да я убие преобръщаше стомаха му, но същото се отнасяше и за мисълта да я остави на нощните създания в джунглата.
Той дръпна спусъка.
Свърши се. Блек разкопча колана ѝ и отряза с ножа ивица от панталона ѝ. Сгъна парчето плат няколко пъти, притисна го към раната си и го стегна с колана, за да стои на място.
Извади джипиеса с намерението да начертае маршрут през джунглата, но в главата му отново прозвучаха познатите думи: събитията се случват, защото се движат към неизбежна крайна цел.
Работата не беше свършена.
Тръгна обратно към входа на комплекса. Пламъците, които продължаваха да танцуват по цистерните и от канавките, осветиха касапница, каквато не беше виждал никога досега. Земята беше осеяна с тела, парчета от тела и вътрешности. Всеки, озовал се в радиус сто метра от взривилата се оръжейна, беше разкъсан и запратен на хиляди посоки от силата на експлозията. Всички сгради от тази страна на плаца бяха изравнени със земята.
Блек мина покрай разрушената кабина при портала, прекрачи осакатеното тяло на някакъв цивилен работник и продължи по главния път, като мина покрай останките на административната сграда, столовата и казармата. Тук-там се забелязваха признаци на живот. Тъмни фигури се гушеха в мрака. По земята лежаха и стенеха цивилни и наемници, на които не можеше да се помогне. Като че ли всеки, който можеше да се движи, беше избягал да потърси спасение в джунглата.
Блек си сложи очилата за нощно виждане и продължи към плаца, следвайки инстинкта, който го водеше обратно към сградата на пленниците. Мина покрай обезобразените останки на офицера, когото бяха прегазили с пикапа: лицето му беше станало на кървава пихтия, а вратът му беше счупен така, че главата лежеше върху рамото му като на повредена кукла.
Продължи още няколко крачки и отвъд димящата надупчена от куршуми сграда видя самотна фигура, изтощена и куцаща, да мъкне към нея бидон. Мъжът се движеше бавно, всяка крачка му костваше огромно усилие. Очевидно беше взел бидона от някоя от големите машини в мината и го беше довлякъл в лагера. Блек нагласи фокуса и увеличи картината. Инстинктът не го беше подвел. Това беше Амар Разия.
Без очила за нощно виждане и фенер Разия можеше да вижда само онова, което се осветяваше от пламъците в другия край на лагера. Въпреки това вършеше задачата си с решимостта на човек, който действа, за да преодолее измъчващата го болка. Блек заобиколи отляво и отиде зад сградата. Останал в сенките, загледа как Разия мъкне тежкия бидон през последните метри до входа. Намерението му стана ясно, когато Блек забеляза нещо, което беше пропуснал в хаоса по-рано — тръба на климатик, която излизаше от земята до гърба на сградата.
Имаше мазе.
Разия замъкна бидона през разбития вход, като пъшкаше от усилието.