— Трябва да препратя показанията ти незабавно доколкото се може повече от следните лица: директора на Специалните сили, председателя на Съвместната комисия за разузнаване, постоянния секретар към Министерството на отбраната и секретаря към Международния наказателен съд. И ако се случи нещо с теб, да публикувам показанията ти онлайн и да уведомя медиите.
— Точно така.
— Ще направя всичко по силите си… Ако не възразяваш, Лео, загазил ли си?
— Ще ти отговоря по-късно. Как са Джейн и момичетата?
— Добре са, благодаря.
— Радвам се да го чуя. До скоро.
Блек погледна през парапета на горния етаж и видя Тауърс да излиза от асансьора. Слезе безшумно по покритите с пътека стълби и продължи по късия коридор. Тауърс тъкмо отключваше, когато приближаващите стъпки го накараха да погледне надясно. На лицето му за миг се изписа тревога, но тутакси изчезна.
— Лео! Как си, дявол да те вземе?
— Не толкова зле, като се има предвид всичко.
— Отлично, ха. Чудех се какво е станало с теб. Помислих си, че си решил да станеш туземец. — Той се поколеба, задържал вратата полуотворена, сякаш не беше сигурен дали да влезе.
— Бих пийнал чаша чай — каза Блек.
— О, разбира се. Заповядай.
Тауърс влезе в апартамента. Блек го последва.
Минаха по късия коридор до дневната. Тауърс свали якето си в движение.
— Някакво руско пиянде ми звъни непрекъснато и твърди, че му дължим пенсия.
— Трябва да е Буганов. Пилотът ни.
— Е, казах му да ходи да се бъгне. — Тауърс се разсмя и метна якето на облегалката на един стол. — Отдавна ли се върна?
— Кацнах днес сутринта. За жалост сам.
— О. Съжалявам… Какво стана?
— Не съм съвсем сигурен. Беше много объркано. Знаеш как стават нещата.
— Разбира се. Успях да видя сателитни снимки на последиците… Е, поне ти се върна цял.
— Някакви новини за полковник Силва или Кордеро?
— Боя се, че никакви. — Тауърс се усмихна тъжно. — Но като цяло мисля, че мога да смятам усилията ти за успех.
Блек кимна.
— Някакъв шанс за чай?
— Веднага. Разполагай се.
Тауърс забърза към кухнята. Блек го чу как пълни чайника и тихо отвори чекмеджето на бюрото му.
— Между другото, доктор Белман и Сфирис са изключително благодарни за помощта ти — обади се от кухнята Тауърс. — И много помогнаха. Наистина много.
— Разделихме се по време на изтеглянето.
— И те казаха същото. Обадиха се в посолството от летището в Платанал. Изпратихме самолет от Гвиана да ги вземе. Разминали са се с няколко драскотини и синини, нищо сериозно… Мислеха си, че са те застреляли.
— Получих куршум в рамото. Една добра мисионерка ми помогна да го извадя.
— Е, много съжаляваха, че са те изоставили. Очевидно не са имали избор.
— Извиненията им са приети.
Тауърс се върна с две чаши чай и подаде едната на Блек.
— Заповядай. Точно както го правеше майка ми.
— Благодаря. — Блек седна на канапето, а Тауърс се настани на стола зад бюрото си.
Загледаха се мълчаливо. Накрая Тауърс поклати глава с нещо между раздразнение и облекчение.
— Не знам какво да кажа, Лео. Признавам, страхувах се, че се е случило най-лошото.
— Не се получи.
— Трябваше да се сетя. Жалко за Холст, но така или иначе чух, че други бързо повтарят работата му.
— Не се съмнявам.
Тауърс внезапно стана откровен. Заговори бързо, сякаш отчаяно искаше час по-скоро да излее мислите си.
— Това е опасна технология и трябва да бъдем с едни гърди пред останалите. Прекарах последните три дни в разпитване на Белман и Сфирис в тайната квартира и онова, което казаха, е смразяващо. Холст разработил неврохимична реакция, достатъчно силна да преодолее дори инстинкта за самосъхранение. Белман подозира, че „Сейбър“ са го купили от няколко години. Смятал да използва нейната работа за масово производство на средствата за доставяне, а Сфирис трябвало да моделира бъдещи приложения на технологията. Целта била програмиране на човешкото поведение, точно както програмираш някой проклет компютър.
Блек видя как погледът на Тауърс се разфокусира, докато продължаваше унесено монолога си.
— Наночастиците на Белман трябвало да доставят химикалите на Холст до невроните, изолирани от Сфирис. Толкова малки неща, че могат да бъдат абсорбирани през порите на кожата ти. И това може да се използва за почти всеки продукт или идеология, за които се сетиш. Представи си, Лео — отваряш кутия прах за пране, плъзгаш пръст по екрана на новия си телефон или отиваш на политическа среща и получаващ доза допамин, достатъчно силна да осигури доживотната ти вярност към някоя партия. Да не забравяме и военните и индустриалните приложения — войници и работници, програмирани да действат като машини. Можеш ли изобщо да си го представиш? Такава сила в ръцете на подобна организация? — Той замълча и се усмихна. — Комисията е много доволна, между другото. Направо е във възторг.