— И сега контролираме ли технологията?
— Определено, Лео. Определено.
— А Матис и Даладие?
— Вече са задържани. Единственият въпрос е дали да бъдат екстрадирани тук, или нашите приятели отвъд океана ще намерят основания да ги осъдят в Щатите. Така или иначе, очаква ги подобаващо гадно бъдеще. Има добри новини и за Пиро, както и за младата жена, която подозираме, че им е помогнала при отвличането на Белман от хотела. Французите ги пипнали, докато се опитвали да се качат на самолет за Кайен. В момента се намират в нежните прегръдки на Дирекцията за външна сигурност в Париж.
Блек предпазливо отпи от чая си, който се оказа толкова ужасен, колкото беше предполагал. Тауърс никога не приготвяше чай по друг начин. Това беше странно успокояващо. Още едно потвърждение с кого си има работа — с човек, неспособен да оцени изживяването на другите.
— Мога само да ти благодаря, Лео. — Тауърс забарабани разсеяно с пръсти по бюрото. — Предполагам, сега е подходящият момент и двамата да обърнем страницата… Направихме всичко, което беше поискано от нас. Мисля, че можем да се смятаме за свободни.
Блек за момент се изкуши от идеята да стане и да си тръгне. Да зареже всичко и да остави Тауърс да изживее спокойно старините си. Но друг глас в главата му настояваше да бъде чут.
И той му даде думата.
— Фин ти вярваше, Фреди… Аз също.
Тауърс го погледна въпросително.
— Колко изкара от продаването на Разия на „Сейбър“?
Зачака, като гледаше как Тауърс мисли и пресмята трескаво в търсене на изход, който вече не съществуваше.
— Само той ли беше, или е имало и други?
— Добре ли си, Лео? Виждаш ми се малко пребледнял…
— Не е лесно. Да убиваш и да запазиш разсъдъка си.
Очите на Тауърс се стрелнаха към вратата.
Блек не го изпускаше от поглед.
— Направих изявление. Пратено е до Комисията и Международния наказателен съд. Както и копие до теб. С радост ще свидетелствам срещу теб.
Мълчание.
— Не би го направил…
— Ще го направя с удоволствие. Искаше да бъда убит, Фреди, точно както си уредил да убият Фин. Поднесъл си го на „Сейбър“ на сребърен поднос. Ние бяхме свидетелите, които биха могли да те тикнат зад решетките. Онези, които биха могли да те разобличат като най-мръсния търговец с човешкото нещастие. Искаш ли да ти кажа какво точно правеше Разия?
— Нямах намерение да правя нищо от това, Лео. Беше грешка. Един-единствен момент на слабост в една дълга кариера. Познаваш ме достатъчно дълго, за да…
Тауърс млъкна насред изречението, когато видя глока, който Блек беше извадил от джоба си.
— Трябва да си заключваш бюрото. Или може би част от теб е искала да го намеря…? Съд или куршум. Какво да бъде?
Бяха прекъснати от пронизителното иззвъняване на телефона на Тауърс. Блек му даде знак да вдигне.
Тауърс взе телефона и погледна екрана. Малкото цвят по лицето му изчезна. Събра сили и вдигна.
— Дънкан, здравей. Какво мога да направя за теб…? Не, нямах представа… Наистина ли…? Е, нека го прочета и веднага ще ти се обадя. Разбира се. — Той затвори и бавно остави телефона на бюрото.
Блек чакаше, насочил пистолета към главата му.
— Нещо против да помисля за момент?
— Моля.
Тауърс стана и отиде до френската врата, водеща към балкона. Излезе навън, затвори и обърна лице към хладния ветрец. Известно време остана напълно неподвижен, после погледна към Блек и сложи ръка на парапета.
Блек се извърна и се загледа в едно петно на стената, докато броеше до десет. Когато погледна отново, Фреди го нямаше.
Дъртият кучи син беше напуснал по начина, по който беше живял.
По своите правила.
60.
Часовникът на колежа удари десет.
Блек вдигна глава и разкърши схванатия си врат. След дванайсет часа пренаписване и редактиране думите бяха започнали да се сливат пред очите му. Само още две страници и щеше да е приключил. Беше прекарал три дни прикован към бюрото си и най-сетне бе вкарал статията си в нещо, което напомняше на ред. Заповяда си отново да се заеме със задачата си.
Беше стигнал само до края на първия абзац, когато на вратата се почука. Не обърна внимание. Търсещият го почука отново. Блек продължи да се прави, че не е чул. Онзи при вратата му като че ли се отказа. Блек се съсредоточи отново върху едно проблемно изречение с твърде много подчинени и се опита да го перифразира.