Почукване по прозореца зад спуснатата щора му попречи.
— Лео? Знам, че си вътре. Виждам те. Там си от седем сутринта, когато излязох да тичам. Но ти не ме видя, нали? Както не виждаш нищо и никого, откакто се върна. Мога да те оставя на мира, но реших, че може би контактът с друго човешко същество ще се отрази добре на психическото ти здраве… О, и нося вино. При това прилично. Осем паунда прилично… Лео?
Блек отвори вратата и видя на прага Карън, облечена в мокър анорак и с бутилка „Риоха“ в ръка.
— Хвана ме дъждът — каза тя, сякаш имаше нужда от обяснения. — Мисля, че тази година лятото престана да се прави на лято. — Усмихна се в очакване на покана, каквато не дойде. — Мога ли да вляза?
— Разбира се…
Той се дръпна да ѝ направи път, като си даваше сметка, че я е зяпнал като идиот, и ѝ помогна да си свали анорака.
— Сигурен ли си, че нямаш нищо против?
— Радвам се да те видя. И без това се канех да приключвам за днес.
— Сякаш мина цяла вечност. Шест седмици ли те нямаше?
— Седем. Аз съм виновен. Първо се запилях из пущинаците, после се сврях тук.
Той я въведе вътре и осъзна, че всяка повърхност, включително столовете, канапето и голяма част от пода, са покрити с изписани листове.
— Извинявай. Нещата малко са излезли извън контрол. — Започна да разчиства, изведнъж почувствал се тромав и засрамен.
— Имаш ли тирбушон?
— В кухнята.
Тя отиде в кухнята, докато Лео се суетеше и събираше купчини изписани на ръка бележки.
— Господи, Лео. Кога си мил за последно? — достигна гласът ѝ до него откъм късия коридор.
— Бях много зает.
— Тези чинии са на път да развият живот и да изпълзят някъде, ако ги оставиш още в това положение.
— Де да можеха.
Чуха се звуци на ровене, на течаща вода и след малко Карън се появи отново, въоръжена с тирбушон и две чисти чаши. Изгледа със съжаление героичните нива на бъркотия.
— Завърши ли доклада?
— Има някоя и друга запетая за оправяне. Трябва да го изнеса след три дни.
— Предполагам, че в такъв случай си доста изморен. — Тя се усмихна и отметна черната си коса от лицето си. Бузите ѝ бяха зачервени от тичането в дъжда. Или може би от смущение? Блек не можеше да определи. — Лео, дължа ти извинение. За начина, по който оставихме нещата. Или не ги оставихме.
— Съвсем бях забравил — излъга той.
— А аз не. Бях груба с теб. А нямах причина да съм. Знам, че случилото се с мен не е по твоя вина. Просто бях уплашена.
Той кимна. Искаше му се да можеше да ѝ каже истината.
— Как вървят нещата при теб?
— Подобряват се. Джоуел дори започна да се държи по-разумно. Адвокатите ни ще се срещат да уредят развода.
— Добра новина.
— По-скоро чудо. — Тя му подаде тирбушона и вдигна чашите.
Блек извади тапата и наля.
— Опитвах се да ти се обадя, но телефонът ти през цялото време беше изключен.
Блек усети, че това е не толкова въпрос, колкото наблюдение.
— Лош сигнал. — Откровената лъжа предизвика пристъп на вина, която го прониза болезнено. Той отпи голяма глътка вино.
Карън като че ли долови неудобството му. Блек заподозря, че вижда ясно през лъжите му. Тя кимна към канапето.
— Може ли?
— Разбира се.
Седнаха в двата му края, малко нервни, че навлизат в личното пространство на другия.
— През цялото ли време си работил?
— Стараех се.
— Аз започвам да се чувствам самотна, ако прекарвам толкова време откъсната от другите.
— Явно съм свикнал.
Той извърна поглед. Лъжите и полуистините, които навремето му бяха втора природа, сега изискваха усилие, на което вече не беше способен.
— Никога не си ми чел нищо написано от теб. Предложението си остава. Ще се радвам да ти дам мнението си, колкото и да не е меродавно.
— Благодаря. Просто трябва да изгладя някои неща преди това… А ти? Заета ли беше?
— Само с обичайното. Експерименти, борба с бюрократите. Рано или късно ще се получи. Все пак се случи нещо интересно… — Тя го погледна в очите. — Сара Белман, изчезналата биоложка. Появи се. Преди седмица. Без официално обяснение, но както можеш да се досетиш, моментално плъзнаха какви ли не слухове.
Блек сви неопределено рамене.
— Нищо ли не си чул?
— Не.
Карън продължи да го гледа в очите.
— Питам те, защото всички преподаватели получихме съобщение от ректора. За теб. Оказва се, че изтеклата информация и слуховете са били зловредни. Имаш примерно военно досие и си бил награждаван много пъти. И си светъл пример за всички ни.