— Спомените не са от добрите, предполагам — рече Пиро. — Но поне и двамата сме оцелели. — Той протегна ръка. — Е, au revoir, господин Фин. Следващия път.
Фин стисна ръката му. Ръкуваха се като бойни другари.
Пиро се обърна и излезе. Фин го проследи с поглед, докато в главата му изплуваше друг полузабравен спомен — френски драгун, забиващ щика си между лопатките на коленичил пленник с вързани очи.
Примигна, за да пропъди образа, и насочи вниманието си обратно към д-р Белман. Тя се беше отделила от почитателите си и бе отишла в отсрещния ъгъл на залата, където разговаряше с усмихната млада жена с кестенява коса, която се спускаше като водопад по гърба ѝ. Двете си взеха чаши шампанско от един сервитьор, който маневрираше майсторски през залата със сребърен поднос, кацнал на деликатните му пръсти. Събеседницата на д-р Белман ѝ каза нещо, от което и двете избухнаха в смях. Фин си погледна часовника. Беше само девет вечерта. Опасяваше се, че се очертава дълга нощ.
През следващия час д-р Белман и новата ѝ приятелка останаха заедно. Колкото повече пиеха, толкова повече се смееха и флиртуваха. Фин се чувстваше като воайор. С нетърпение очакваше края на вечерта. Най-сетне тълпата започна да оредява и сервитьорите се оттеглиха един по един. Последните останали излязоха от балната зала и тръгнаха по блестящия мраморен под на хотела към бара.
Най-накрая подопечната му и новата ѝ приятелка допиха чашите си и отидоха до тоалетната. Фин използва момента да направи същото. В тихото великолепие на мъжката тоалетна наплиска лицето си с хладка вода и се избърса с мека кърпа. Беше уморен. Краката и гърбът го боляха. Под очите му имаше торбички. Само още няколко часа и щеше да е на борда на Юростар, на път към Катлин и децата. Взря се за момент в мъжа на средна възраст, който го гледаше от огледалото, и се запита дали гладът му най-сетне си е отишъл. Може би беше дошло времето да помисли за един по-спокоен живот в родния си град?
Погълнат от тази не неприятна мисъл, той се върна в лобито и зачака Белман. Мина минута. После още една. Фин отиде до входа на бара и надникна вътре. Бяха останали само неколцина клиенти, но д-р Белман не беше сред тях. Тъй като нямаше желание да нахълтва в дамската тоалетна, той извади телефона си и отвори следящото приложение, което се свърза с предавателя, маскиран като брошка. Беше настоял да я носи непрекъснато.
На приложението му трябваха няколко вбесяващи секунди, докато се отвори и синхронизира. Фин изруга под нос, докато чакаше колелото на екрана да престане да се върти. Накрая се появи разстояние и стрелка, указваща посоката. Според приложението тя се намираше на четири и половина метра на десет часа от него. Фин погледна към мястото в центъра на лобито. То беше заето от кръгла мраморна маса с пищна цветна украса. Сърцето на Фин заблъска в гърдите му, докато крачеше бързо към нея. Моментално видя брошката под листата. Взе я и незабавно отиде на рецепцията.
— Извинете. Да сте виждали жена с червена рокля да минава оттук през последните няколко минути?
Рецепционистката, която приличаше на модел на Диор, го погледна озадачено.
— Monsieur?
— Доктор Сара Белман. Черна коса. Червена рокля. — Той показа значката си на охранител. — Аз отговарям за нея.
Рецепционистката погледна значката и сви рамене.
— Не съм сигурна. Говорех по телефона.
— Преди малко беше в лобито. — Рецепционистката му отвърна с неразбираща физиономия. — Забравете, трябва да видя записите.
— Записи…?
— От охранителните камери.
— Ще се обадя на нощния управител. — Тя вдигна телефона и без да бърза, набра някакъв вътрешен номер.
Търпението на Фин се изчерпи. Той прескочи рецепцията, като игнорира изненадания вик на младата жена, и рязко отвори вратата зад нея. Продължи по коридора, като опита три врати, зад които имаше празни офиси. На четвъртата имаше табела Sécurité.
Нахълта вътре и стресна един задрямал охранител — едър мускулест мъж с врат, дебел колкото главата му, който шумно запротестира, докато Фин му показваше значката си и сядаше на конзолата под мониторите.
Впери поглед в клавиатурата, без да може да се ориентира.
— Как се работи с това?
Охранителят се надигна и изръмжа нещо на френски. Фин не му обърна внимание и се загледа в мониторите с надежда да зърне Белман. Една тежка ръка стисна рамото му.