- Ти какво, не виждаш ли? - с подигравка отговори невидимият предводител. - Мислиш, че ще изтъ- пяваме хубавите си мечове? Имам достатъчно стрелци, за да стърчат от теб толкова стрели, колкото косъма има в брадата на вашия Дурин! Така че хвърляй желязото и не приказвай много-много!
- А не може ли да видим с кого имаме честта да беседваме? - кротко се осведоми Дребосъка. - Неудобно е, някак си, говориш, а лице не виждаш...
Разнесе се груб смях, редиците на орките се разтвориха и напред излезе водачът им, облечен в стигаща до коленете ризница, с плосък шлем на главата и дълъг двуостър меч, който рязко се отличаваше от оръжията на неговите събратя, факлите осветиха доста правилното му за орк лице и хобитът разбра, че пред него е един от Сарумановите урук-хаи.
- Вместо да се кълцаме един друг, по-добре да поговорим, а?! - доста мирно предложи той, учудвайки хобита с това предложение.
Дори да бе изненадан, на Торин не му мигна окото. Гласът му, както винаги хрипкав в минути на опасност, беше твърд.
- Няма за какво да говорим! - джуджето се изправи гордо, държейки секирата си; лицето му бе скрито под спуснатото забрало, а върху полираната стомана танцуваха пурпурните отблясъци на факлите.
Оркът присви очи, а ръката му, в черна бойна ръкавица, лежеше върху дръжката на меча.
-Ние можем да ви принудим, но защо да го правим? - беззлобно, както преди малко, каза той. - Искаме да разберем нещо от вас. Почтените джуджета нямат изход. Така че защо не поговорим за това-оно- ва и после да се разотидем спокойно?
В тълпата от стоящи зад гърба на предводителя орки серазнесе силен ропот; заскърца оръжие.
-Тихо! - викна на своите водачът. - Няма какво да делим - поне засега! - продължи властно той, обръщайки се към джуджетата и хобита. - Още веднъж ви питам: ще говорите ли?
Странно чувство обхвана хобита. Свирепата и безразсъдна омраза, препълваща Торин, започна да обхваща и обикновено спокойния Дребосък; тя бе парализирала и волята на хобита, на когото не стигнаха силите да удържи приятеля си, когато той хвърли в лицата на орките най-черните оскърбления, способно на които беше способно само джудже, чийто предци са се сражавали с орките от четири хиляди години.
В отговор проехтя необузданият рев на разярените врагове. Преди водачът да успее да спре своите, звъннаха няколко отпуснати тетиви и стрелите изсякоха светкавични искри по ризниците от митрил на тримата приятели, безсилно отскачайки от тях и падайки на пода. Стремително се издигна и падна секирата на Торин. С не по-малка бързина и ловкост насреща му се изнесе мечът на предводителя на орките. Желязото звучно се удари в желязо, противниците нанесоха удар и се разделиха, но хобитът успя да забележи дълбоката щърбавина върху меча на орка, оставена от изкованата в Огнището на Дурин секира на джуджето.
Отново изсвистяха стрелите, пуснати в безнадеждни опити да поразят Торин. Секирата му сега зловещо свиреше, разсичайки въздуха; оръжието се въртеше около джуджето с такава бързина, че хобитът можеше да различи само бързите проблясъци на аления огън, пламващи понякога върху стоманата.
Оркът не правеше опити да нападне. Той стоеше леко прегърбен, изнесъл напред своя дълъг меч. Зад гърба му се тълпяха замлъкналите стрелци, престанали да хабят напразно стрелите си. Един кратък миг, и джуджето направи незабележима, но учудващо бърза крачка, мълниеносно оказвайки се до водача. Литна посребрената секира, ударът бе неотразим, но слухът на хобита пак се смути от скърцането на сблъскалото се оръжие и Торин отново отстъпи. Оркът не помръдна от мястото си,..
Изглежда Торин се смути. За кратък миг той задържа ръката си, неспирно въртяща секирата, и от това веднага се възползва предводителят на орките. Фолко не успя дори да се свие и огромният меч, плъзвайки се под хвърлилата се на защита секира се стовари върху джуджето, като се целеше в най-уязви- мото място - шията на Торин.
Той обаче се оказа не по-слаб от противника си. Джуджето помръдна само на четвърт крачка, но и това стигна, за да пропадне ударът на орка. Без да губи нито секунда, Торин отговори на удара с удар, но отново напразно.
Противниците спряха. Оркът пръв свали меча си.
-Ти дори не знаеш за какво искахме да те питаме, а вече напираш да се биеш! - с укор каза той. - Не се пали! Дори и да ме надвиеш, няма да можете да излезете от дефилето - сега е нощ. Затова укроти гнева си, потомъко на Дурин! Ти идваш отдолу, от юг, а ние имаме нужда от вести. Какво става там? Каква беше тази война на Ангмар с Арнор, защо воюват помежду си Белокожите? Ще ни кажеш това или ще умреш. Ризницата ти е хубава, няма спор, но няма такава ризница, която да устои пред стотина меча, въртени от опитни и силни ръце!