Над объркано мигащия Фолко за миг застана с окървавено острие на камата Дребосъка, който в следващата секунда вече се обръщаше към нов противник. Хобитът нямаше време за размисъл. Уроците на малкото джудже в Ануминас не отидоха напразно. Той скочи на крака и извади меча си, преди да осъзнае видяното.
Бяха ги нападнали осем яки мъже с мечове, щитове и копия. Трима от тях се опитваха да достигнат до Торин, който отчаяно въртеше около себе си секирата, мушкайки към него с пиките си. Двамина размахваха мечове, със звънтене отразявайки безстрашните атаки на счепкалия се с тях Дребосък. Един неприятел с прерязан врат се търкаляше около хобита в локва кръв, още двама, със щитове и шлемове, изглежда току-що бяха изскочили от черната дупка на мазето и Фолко неволно се оказа лице в лице с тях.
Враговете ги бяха заварили неподготвени, приятелите се оказаха в центъра на залата и наоколо нямаше спасителна стена, зад която да може да прикрият гърбовете си, а и съвсем не им беше ясно кой и за какво ги напада и кои са тези хора в кулата?
- Ей, чуйте! - изкрещя Фолко, виждайки как двамата със щитовете извадиха мечовете от ножниците. - Какво искате? Защо?
Вместо отговор - бърз проблясък на стомана пред очите му и удар, който той с усилие отби настрани. Мечът на втория противник със звън одраска шлема му. С тила си Фолко усещаше съвсем наблизо гърба на Дребосъка и му се наложи да спре.
Гореща гневна вълна се хвърли в слепоочията му, древната ярост и безогледност, заспали задълго в него, отново се събудиха и оживяха. Забравяйки за втория враг, хобитът дръзко се гмурна под изнесения напред щит на този, който се оказа по-близо, с плъзгащо се прехвърляне зад главата отрази връхлетелия отгоре меч и, без да губи нито миг, падна на левия си крак, пронизвайки незащитеното от ризницата бедро на противника. Вече след него по собствения му нараменник издрънча меча на оставения без внимание враг, но ризницата от митрил издържа, Фолко бързо се обърна. Той не виждаше какво става наоколо, не видя как Торин, изревавайки, скочи напред, как първият удар на секирата му отсече отскочилото от нагръдните части на доспехите му копие, а вторият - отдолу-нагоре, от неочаквана позиция - разсече единия от противниците му от подмишницата до другото рамо. Обзетият от боен бяс хобит не видя и как Дребосъка отрази широките, силни, но не много бързи удари на вражеския меч и как на свой ред се завъртя на място като пумпал, обкръжавайки се със святкането и свистенето на излитащите на всички страни неочаквани атаки и как острието на меча му закачи гърлото на човека, неуспял да вдигне оръжието си за защита, и червените пръски полетяха в различни посоки, а самият противник конвулсивно махна с ръце и падна.
Внезапно всичко стихна. Тежко дишайки, хората започнаха крачка след крачка да се отдръпват, гледайки със страх и учудване към притисналите се с гръб един към друг приятели. Четирима от оцелелите, измъквайки се крадешком, отстъпваха настрани дотогава, докато не се оказаха до отворените вратички на мазето.
-Дръжте ги! - гороломно извика Торин, но беше вече късно.
Противниците им дружно скочиха в тъмнината. Дочу се бързо трополене на крака. Без да мисли, Торин се хвърли след тях. Фолко едвам успя да дръпне от стената попадналата му под ръка факла.
-Там може да има засада! - опита се да викне той на приятелите си, но преди да ги настигне, късият проход от мазето към двора свърши, извеждайки ги пред коневръза. Противниците им забързано и неумело се качваха на седлата. Единият бе повален от стрелата на хобита, но другите трима, насочвайки конете право срещу джуджетата, ги смачкаха и, без да жалят ударите на камшиците, препуснаха през двора и надолу по пътеката, Фолко успя да изпрати още една смъртоносна стрела, преди конниците да изчезнат зад скалната издатина. Поразеният враг се заклати върху седлото и тежко тупна на пътя...