Приятелите си поеха дъх. Без да разбират нищо, както и преди, те се върнаха в кулата. Подът в залата беше залят с кръв, тримата убити лежаха като трупове в месарница и само раненият от хобита воин, облечен в ризница, тежко стенеше, опитвайки се да затисне дълбоката рана на бедрото си, от която, пулсирайки, изтичаше яркочервена кръв. На Фолко му прилоша. Той мъчително преглътна. Всичко това беше ужасно - едно е да се сражаваш с орки, но това все пак са хора, а и бе неизвестно откъде са се появили. Ами ако това е някакво недоразумение? Той избърза към ранения и започна, колкото можеше, да го превързва.
Дали ръцете на хобита бяха умели и в това, или щастливата звезда на злощастния воин беше в зенита си през този ден, но скоро хобитът успя да стегне бинта, да превърже крака и да спре кръвта. Сложиха ранения на пейката, лицето му омекна. Дребосъка му даде да пие вода.
-А сега говори! - разпореди се властно мрачният Торин, сядайки срещу човека. - Кой си ти, откъде сте родом ти и твоите приятели? Защо ни нападнахте? Говори, но истината! Нали нищо не сме ви направили!
-Ние сме стражата на Крайезерното кралство... Стражата... - със слаб глас, задъхвайки се, отговори воинът. - Имахме заповед - да пленим всички, които се опитат да се приближат към поста...
-Лъжеш! - спокойно каза Торин. - Освен това лъжеш неумело. Аз ли няма да позная работата на майсторите от Самотната планина! Ризницата ти е направена в Прируние!
-Цялата гранична стража на Стрелците носи ереборски доспехи, приятел! - добави усмихващия се Дребосък.
Лицето на воина се изкриви от мъчителна гримаса, но той не загуби самообладание и гордо отговор
-И все пак това е така!
Изгубвайки търпение, Торин яростно разтърси ранения за раменете.
-Мислиш, че се шегуваме?! - заръмжа той. - Казвай на кого служиш, иначе, кълна се във великия Дурин...
Той изразително повъртя пред лицето на воина острието на дългата си кама. И без това бледият воин заприлича на ленено платно, но гласът му бе все така твърд:
-Нямам какво да добавя. И повече нищо няма да ви кажа!
-Нажежи желязото, Дребосък! - глухо заповяда Торин на приятеля си.
Малкото Джудже изхъмка, сви рамене, но все пак се приближи към камината и мушна в огъня железния ръжен. През това време Торин с няколко бързи движения пристегна ранения към пейката със собствения му колан.
Фолко се наведе над лежащия.
-Ако си от стражата - защо тогава не ни заповядахте да се предадем? Нали ви е било наредено да плените, а не да убиете приближилите се към поста?
Лицето на воина се изкриви в злобна подигравка.
-Хайде, хайде - злорадо изхриптя той - питай, грознико, приказвай си! Не ви остава много време да се разпореждате тук. Скоро ще пристигнат нашите... Тогава вече ние ще ви поразпитаме!
-Желязото е готово! - невъзмутимо съобщи Дребосъка, отдалечавайки се от огнището с разкале- ния до червено ръжен.
-Излез, братко хобит! - тежко се обърна към Фолко Торин. - И затвори по-плътно вратата. В Чертозите на Очакването аз ще отговарям за това.
Фолко, почувствал внезапна слабост, неволно се полюшна.
Възбудата и ожесточението бяха изчезнали, отстъпвайки място на умората и опустошението. Под ризницата от митрил като огън пламнаха неможещи- те да я пробият, но оставили чувствителна следа върху тялото удари на враговете. Виеше му се свят, силно го болеше рамото. Фолко залитна и побърза да седне. Джуджетата все още се въртяха около замлъкналия пленник. На въпросите за плановете на Господаря и за по-нататъшните му намерения той не отговаряше, позовавайки се на незнанието, и като гледаше пълните му със страдание очи, хобитът разбра, че последователят на Олмер не лъже.
-Какво значи „опияняващо е да му се подчиняваш"? - зададе той въпроса, който през цялото време му се въртеше на езика.
-Опияняващо е да му се подчиняваш, и това е! - изхърка пленникът. - Разбери, това не може да се опише. Важното е, че виждаш, че той знае пътя...
-Път?! Накъде? - почти извика Фолко.
-Към хубавия живот, към славата, към щастието... - не много уверено отговори човекът. - Когато говориш с него - знаеш, сигурен си, че той вижда целта. А каква е тя? Това все още не ни е дадено да знаем. Знам само какво искаме ние, свободните жители на Изтока - ние искаме да живеем сами, без да се подчиняваме на Владетелите на Запада и без да се притесняваме от тези подли магьосници - елфите — които, както се говори, и сега мътят водата в Средната земя и искат да господстват над всички! Господарят иска да се бори с тях, той иска да създаде ново кралство, където хората ще заемат полагащото им се място.