Разговорите им, преди още да успеят да почнат, се прекъсваха на едно и също място - как, по какъв начин, с чудо, лъжа или с някаква хитрост, да се приближат незабелязано до Олмер, поне на разстояние полета на хобитовата стрела? И според това как един след друг се отхвърляха различните начини, лицето на Торин помрачняваше все повече и повече, веждите му се свиваха също като оживели каменни издатини, а пръстите ожесточено започваха да навиват колелцата по брадата му. Накрая тон с размах удари с юмрук по коляното си.
-Така няма да стане, братко хобит! - в тъмните зеници на джуджето плуваха синкавите отблясъци на пламъка, сновящ по долния край на съборения в огъня дървесен ствол. - Прекалено много мислим за себе си! Трябва да рискуваме, ако искаме да успеем!
Той нищо не добави, но Фолко го погледна почти със страх.
„Прекалено много мислим за себе си - какво би трябвало да означава това, пък и с такъв тон? - мислеше хобитът. - Да не е решил Торин да се хвърли в схватка презглава, надявайки се, че бронята от мит- рил ще му даде време да стигне до Олмер, а там да става каквото ще? Не, аз никога няма да се съглася на такова нещо. Не-е, никога и за нищо на света! Да умираш - това хич не е весело нещо... Преди да се набутаме наслуки в смъртоносен капан, трябва да помислим. Ако, разбира се, още не си оставил надеждата да се върнеш в Бренди-Хол, неразумни Фолко. Там сигурно вече е пролет... А впрочем, за какво ти е тази пролет? Какъв е смисълът да седиш на речния склон и да се усмихваш широко, гледайки как над сивосин- кавите вълни на Старата гора бавно се издига Окото на Анкалогон, както са наричали някога Слънцето тези, които са живели под сенките на тези исполин- ски черноперлени крила? Каква е ползата да плевиш ряпата, шегувайки се с приятелките си, да тичаш с всички сили по зелените склонове на крайречните хълмове и да играеш с приятелите на „Билбо и джуджетата в пещерите на таласъмите, да правиш дребни пакости на чичо и тихомълком да отмъкваш при удобен случай сладкиши от кухнята?"
Пред мисления поглед на хобита преминаваха необикновено ярки картини от мирния хобитов живот, дотолкова живи, че за един момент му се стори - всичко, което се случи с него за две години, е било само лош сън, от който той най-после се пробужда...
Ho пробуждане не се получи, вместо старите, уютни стени на Бренди-Хол, около него, както и преди, се простираше необозримата студена равнина.
Мина ден и още един, че и следващия. Те приближаваха към западната страна на Железните хълмове. Отрядът на Олмер вървеше сега по-бързо - към него се присъединиха няколко стотици свежи конници, докарали голям обоз от шейни с продоволствия и много резервни коне. Припасите бяха от Дейл, докато конете - равнинни, истерлингски, както определи по подковите Торин. Вечерта приятелите се опитаха да се приближат незабелязано към стана на Олмер - и едва не се натъкнаха на патрула. Само отдалеч успяха да видят сборището от шейни, палатки и шатри, по средата на което, вдигнато като подигравка над всички опити да заловят господаря му, се вееше познатото знаме - черна корона с три зъба в бял кръг, в средата на черно поле.
Седмица след като оставиха наблюдателната кула в покрайнините на Сивите планини, приятелите стигнаха Железните хълмове. Пътят на Олмер водеше почти на изток, и за да се окажат на определеното място за среща с Дребосъка, им се наложи да се отдалечат съвсем малко настрани. Те намериха там пещера, удобна и дълбока. Торин направи в нея истинско пожарище, като заяви, че достатъчно се е намръзнал по пътя.
В очакване на Строри минаха още два дни. Олмер през това време отиде някъде на изток, по-близо към Карнен, но Торин не се съмняваше, че лесно ще могат да го проследят - март беше студен, снеговете дори и не си помисляха да се слягат, следата на войската се виждаше отчетливо.
Очаквайки приятеля си, те губеха почти цялото си време за сън - освен тези часове, които прекарваха в събиране на гориво. Говореха малко — не можеха да добавят нищо повече към вече казаното, но и двамата ги гризеше натрапчиво съмнение - какво ли ще стане, ако все пак загубят дирите на самозвания Крал. Но все едно, сега не можеха да направят нищо, а през дните на странстване даже Фолко овладя изкуството на безстрастно, търпеливо очакване.
Дребосъка се появи на сутринта на третия ден, когато на стража беше Торин. Приятелите се прегърнаха като след дълга раздяла, хобитът даже предателски за- щипа Строри за носа. Той се бе научил да владее чувствата си, беше се накарал да не мисли за малкото джудже, да не хаби напразно сили. Но какъв тежък камък падна от сърцето му, когато го събуди веселият глас на Дребосъка, раздал се под опушените сводове!