Когато конниците ги разделяше не повече от триийсет крачки, Олмер внезапно вдигна коня си на задни крака, копието полетя отхвърлено настрани, а от дълбините на черното наметало ръце с черни ръкавици мълниеносно извлякоха лък и стрела. Подобно на мълния неуловимо движение и тетивата е обтегната. Невероятно къса пауза – и тетивата е отпусната.
Не тежък стон, а направо сърцераздирателен вопъл на ужас, скръб и ярост се изтръгна от гондорските воини. Конят на Краля още препускаше, но самият Владетел на Гондор вече се беше килнал по гръб, бавно изпадайки от седлото, и от прореза в шлема му стърчеше черна хазгска стрела.
Олмер не напразно носеше прякора Злия Стрелец. Веднага дрезгаво извиха роговете във войската на Господаря и шибайки конете, сякаш пробила бент река, напред се втурна истерлингската конница, от място в бесен галоп понесоха ниските кончета на хазгите, защракаха арбалетите на ангмарците, цялата маса на Олмеровата войска се устреми напред и боиният им вик все едно всеки миг щеше да разцепи небето и то е готово да рухне върху страдащата земна твърд.
Млада е силата на Изтока...
И едва тялото на Владетеля на Гондор изчезна под лавината от конски копита, като че ли нещо се пречупи в гондорската войска. Строят й се пропука. Разкъсвайки се и превръщайки се в безредна мешавица от бягащи хора, заотстъпваха полкове. Вълната от бягащи подхвана Фолко, завъртя го, повлече го след себе си.
Клиновете на ангмарците сечаха тълпите на отстъпващите, всеки клин – като коса над треви...
Фолко скочи, хвърли се под самите копита на ангмарски кон, изхвърли нагоре ръката с меча, усети гъвкавото съпротивление на пронизвана плът, със заучено движение издърпа острието, хвърли се нататък. Джуджетата няма да мръднат от място, ще го чакат...
Разсичайки въздуха, над самото му ухо изсвири ятаган на врага. Хобитът падна свивайки се на кълбо, конят го прескочи – и Фолко похарчи стрела, като я заби точно до основата на шията в отворилата се за миг цепнатина в доспехите.
Той внезапно видя джуджетата – пространството наоколо неочаквано се изчисти, конницата на Господаря вървеше по-нататък, а пехотата още не беше сварила да дотича. Торин и Дребосъка стояха над няколко неподвижни тела с вече окървавени остриета.
- Да бягаме! – закрещя не със свой глас Торин.
И те хукнаха. Тичаха назад, към лагера, където бяха останали конете и багажа им, озъбвайки се на противника с къси нападения. Конните воини на Олмер сечаха в движение опитващите се да се спасят с бягство гондорци и само онези, на които им стигна мъжеството да се обърнат и да опрат гърбовете си, успяха да се измъкнат от смъртоносния пръстен.
По някакво чудо джуджетата и хобитът достигнаха лагера точно в мига, когато в него нахлуха стигналите първи истерлинги, преди всичко хвърлили се да завземат неприятелските коне. До коневръза се завърза отчаяна сеч. Хобитът и джуджетата вече виждаха конете си, но им предстоеше да стигнат до тях.
И те успяха, въпреки всички опити на истерлингите да ги спрат. Имаше момент, когато раменете на Торин бяха оплетени от ласо, но Фолко и Дребосъка отведнъж се вкопчиха в коженото въже, дръпнаха едновременно с Торин – и злощастния воин, който го беше хванал, излетя от седлото. Дагото на Малкото джудже довърши работата.
Като скочиха в седлата, те успяха да се измъкнат от кипежа на битката. Няколко пъти ги уцелваха стрели – и хобитът се тресеше от ужас, но не за себе си, а за конете, ала всичко им се размина. Те подкараха кончетата си надалеч, на северозапад, където в далечината се тъмнееше малка горичка. А зад гърба им завършваше разгромът на гондорската армия.
- Самият Дурин и сигурно Светлата Кралица ни пазят, ала не знам за какъв край – въздъхна Торин, когато късно през нощта те най-накрая спряха, давайки почивка на уморените коне. – Вече трети път чудо ни спасява! Не е на добро това.
- Не предизвиквай съдбата! – намръщи се Дребосъка. – И без това ми криво. Кажи по-добре накъде сме? Бре, че положение – по-лошо не можеш да измислиш! Армията на Гондор е разбита и Олмер е господар на Ериадор.
- Ще тръгнем на север, към Арнор – отзова се Фолко. – Ще се сражаваме там.
- Какъв е смисъла! Олмер ще смете войската на Наместника с една ръка!
- Е, няма да се предаваме, нали? – пророни хобитът.
- Точно така – промърмори Торин. – Ние на този Господар толкова му напакостихме, че сега никакви гривни няма да ни спасят. Живи ще ни изпече, най-малкото!
- Или ще ни обезглави – предположи Дребосъка.
- Може би веднага да отидем в Халдор-Кайс?