- Може... – с известна неувереност проточи Торин. – Едва ли Господаря ще щурмува пещерите ни... а може би ще го направи. С неговата сила... Спомняш ли си, как разби вратата в пещерата?
- Щом е решил да стигне до Абсолютната Власт, никакви пещери няма да ви спасят – забеляза Фолко.
- Ще разруши всичко, а което остави, Гълтачите на Скали ще го довършат. И от моето Графство малко ще остане. Или ще го изгорят, а земите на никакви си там ховрари ще ги дадат, или всички ще ги превърнат в роби, ще ги обложат с данъци... Само че аз това няма до го видя.
Джуджетата мрачно наведоха очи.
- Ако Мракът удържи победа... – тихо каза Торин, – аз все едно няма да оставя оръжие. Сам ще се бия! Докато не ме убият. Ще се постарая да им изляза по-скъпо.
- Аз също – присъедини се към него Дребосъка.
- Така че няма накъде да се денеш – без усмивка му каза Торин. – Спомняш ли си нашето правило: накъдето двама, натам и трети.
- Добре! – прекъсна приятелите си Фолко. – Засега трябва да се измъкнем живи от ръцете на Олмер. Вече предложих да идем в Арнор, само че сега мисля, че ще ми се наложи да мина през Графството.
- Какво ще направиш там сам? – сви рамене Торин. – Това да не са ти Сарумановите бандити и скитници, които бяха заели страната ти в края на Войната за Пръстена! Това, братко, е истинска армия, с нея с лъкове няма да се справиш. Ако сериозно се захванат с Графството...
- Ето за този случай трябва да подготвим изход – отговори Фолко.
- От Всеобщия Мрак само в Задмория може да се спасиш – въздъхна Дребосъка.
- Аз не говоря за това. Да ги отведа поне, за да не попаднат поради глупост под мечове и копия...
- Накратко, решено! – като се плесна по коленете, рипна Торин. – Дребосък! Погледни как са конете! Зората се приближава, време е да тръгнем на път.
Те се промъкваха по мрачната, пустинна Ериадорска равнина, старателно заобикаляйки тършуващите из околностите отряди на Господаря. Атлис изчезна някъде в суматохата, но по пътя към тях се присъединиха четирима гондорски воини.
- По-голямата част побягна на юг – говореше един от тях на име Андорм. – Но доста и на север тръгнаха. Аз мисля, че врагове ще си строшат зъбите в стените на Ануминас, пък тогава навярно принцовете ще се справят с харадримите и ще ни дойдат на помощ.
Те вървяха без пътища, държейки посока към Сарнов брод. Фолко преди всичко през Южната околия, за да вдигне тревога да каже на всички да идат в Старата гора, като изоставят имуществото си, а там да изчакат края на войната, пък за по-нататък – живот и здраве... Хобитът загуби броя „а дните и не можеше точно да каже, настъпила ли е новата година или още тече декември. Свършиха им провизиите, всеки момент можеха да паднат конете на гондорците, които бяха далеч по-претенциозни от хазгските кончета на хобита и джуджетата.
Някъде във вихъра на битката се загубиха елфите и Атлис – и хобитът закъсняло се кореше, че не си направиха труда да огледат мъртвото поле, дори не се опитаха да открият спътниците си... И слабо утешение беше това, че самите те можеха да загинат при този опит.
Късметът дълго им съпътства. Явно бяха успели да се отдалечат встрани от ивицата, по която настъпваше победоносната армия на Господаря, краищата около тях си оставаха пустинни и мъртви.
Търговското селище, което стоеше на кръстопътя на речния и сухопътния керванни маршрути ги посрещна зловещо опустяло. Само на главната улица се биеха няколко кучета. Жителите го бяха напуснали, но не панически, защото бяха взели всичко със себе си. Само случайно в един от хамбарите на пътниците им провървя да намерят жито.
Въпреки всички увещания на хобита, приятелите решиха да направят една дневна почивка, да се стоплят и да си починат. На това настояваха гондорците, джуджетата отначало се колебаеха, но когато Дребосъка с тържествуващи вопли съобщи, че е намерил цяла бъчва бира, също склониха да се задържат. Останал сам, хобитът беше принуден да се подчини.
Те проспаха отпуснати в топлина като последните нехранимайковци появилата се беля, а когато се сепнаха, беше вече късно. В градчето в галоп нахлу истерлингска конница.
Добре че приютилата ги къща стоеше настрани, а степните воини започнаха по господарски да се настаняват на главната улица.
- Загазихме... – пребледня Дребосъка.
- Там са не само истерлинги, има и орки! – зарадва всички Торин, излязъл на покрива и известно време оглеждал околностите.
- Какво пък, ще дочакаме тъмнината и ще се опитаме да се изплъзнем... ако преди това не ни открият – с учудващо за самия себе си спокойствие сви рамене Фолко.
Те зачакаха. Градчето беше заобиколено от вражески постове – и оркски, и истерлингски. А после с мрачна обреченост приятелите видяха как орките на върволици като безпокойни мравки започнаха да търчат по къщите, претърсвайки ги от пода до тавана.