-А после? - едва забележимо подсмивайки се, попита Торин.
-После се оказа, че проклетият Наместник е много по-хитър, отколкото мислехме! Сетил се е, успял е да извика джуджетата! Не знам с какво ги е подкупил...
-Защо задължително да ги е подкупил? - тихо каза Дребосъка.
-Защо, защо! - злобно подхвърли Герет. - При тези слуги на елфите всичко се купува и се продава. И воините в Арнор служат за пари, значи и джуджетата са ги подкупили с нещо! А пък и никой от нас не се беше сблъсквал с хирда... Страшна работа, ви казвам! Впрочем, отначало изобщо не се разтревожихме. Решихме, че бързо ще смачкаме джуджетата, още повече, че бяха си оставили страните открити, представяте ли си, бяха тръгнали право напред! Но здраво се оказа орехчето! По никакъв начин не можахме да го пробием този хирд. Те са ненадминати копиеносци, а и щитовете им не се разтваряха на повече от една длан разстояние! Наложи се да спасяваме пешаците, най-добрите конници да пращаме... Първата ни атака джуджетата лесно я отблъснаха, аз самият участвах в нея. Препускаш, а пред теб стена от стомана и два реда щръкнали пики! Какво можеш да направиш с нея? Не жалихме стрели, но какъв смисъл? Явно подземната ризница, кована от тангарите, не може да се пробие с тях. С дружинниците щяхме да се справим, но те, хитреците, ни пробутаха джуджетата, а самите те се заеха с орките и Поклонниците на Могилните ридове. И онези, разбира се, не устояха... А когато хирдът стигна до пехотата ни - Герет се хвана за лицето с неподправен ужас - такъв страх през живота си не съм брал! С копията пробождаха нашите меченосци от край до край. Пък и нашите копиеносци - мушкат, а какъв е смисълът? Джуджетата не допуснаха до себе си никой, един път... само един път, дунланд- ците се хвърлиха също толкова сплотено, щит до щит, даже копията минаха, тогава тях ги докопаха отстрани! Убиха почти всички... И тогава Господарят заповяда втора атака, реши с ласа да разхвърля хирда- Сандело също тръгна, макар че обикновено не се отделя от Господаря дори и на крачка... Първоначално изтръгнаха един от хирда, Сандело се хвърлил в пробива, казват, съсякъл двама, но и него го изтласкали... Ето тогава разбрах, че край, няма да издържим. Дружината на Арнор през това време разбила орките и хората на Поклонниците, започваха да ни обкръжават... А хазгите бяха прекалено малко. Макар че видях, че под стрелите им се залюля даже хирдът!
-Но как са издържали тези джуджета? - Мрачната усмивка върху лицето на Торин вече се виждаше добре.
-Не знам... - сви рамене Герет. - Сам се учудвам... Твоите съплеменници се оказаха доста пъргави и не чакаха под стрелите. Надявахме се, че хазгите ще задържат хирда и ще успеем да изведем остатъците от пехотата, но... Джуджетата сами се нахвърлиха върху хазгите, а те не очакваха това, разбъркаха се... Много от тях бяха прободени с копия. Докато се разправяхме с хирда, дружината се приближи към нас и удариха по любимия си начин - с клин и държейки копията изкъсо, в плътен конен строй. Това го могат, проклетниците! Не успяхме да ги разстреляме с арбалетите, доста ни поотупаха, но това вече е много тъжно за разказване... - Герет наведе глава. - Господарят до последно не извеждаше конниците от битката, стараейки се да спаси пешаците. Мнозина загинаха... После беше бягството. Ние сме по-леки, по-по-движни, успяхме да се откъснем малко от конницата на Наместника и започнахме да отстъпваме към Ангмар. Всички мислеха, че там няма да ни преследват, но Наместникът, както се оказа, бе убедил джуджетата да вървят с него до края! В общи линии, в Ангмар също нямаше убежище. Всички предлагаха да нападнем отново, някъде в планинските теснини, за да не може хирдът да се разгърне, но Господарят каза, че не бива да излагаме на опасност нашите приятели в Ангмар и трябва да отстъпим на изток. Той добави, че сега знае по-добре как трябва да воюваме със Запада и че ни трябва време.
-Чакай, а как искахте да превземете Ануминас? - прекъсна Герет Дребосъка. - Били сме там. Стените са доста високи!