Фолко се долепи до бойницата – през равнината, едва видими в сивия полумрак, пълзяха три смътни грамади, високи дори повече от крепостните стени. В пролуките между тях се разпознаваха безчислените редици на пехотата. Когато враговете се приближиха, стана ясно, че те влачат със себе си три исполински бойни кули и два ниски яки тарана.
Приятелите се спогледаха. Торин мрачно и криво се усмихна. Дребосъка си хапеше устните, дори елфите някак си посърнаха и пребледняха. На лицата на останалите воини, стоящи до хобита, също се четеше отчаяние и смъртна умора. Без да откъсват поглед, те гледаха приближаващото се към тях тъмно море от врагове.
На разстояние на няколко полета на стрелата воините на Олмер спряха, напред продължаваха да пълзят само тараните и обсадните кули.
- Интересно, как ще минат през рова? – чу мърморенето на Торин хобитът.
Дори сега джуджето си оставаше верен на себе си – самият той строител, сега на практика проверяваше идеите на сродниците си, вложени в тази крепост.
Защитниците на Сивите заливи не хабиха стрели, не приеха състезанието по точност, предложено от установилите се в обсадните кули стрелци на Господаря – върху черната повърхност на кулите бойниците бяха едва различими. Отбраняващите се чакаха.
- Ама че ни върви! – плесна с ръце Дребосъка, когато на всички стана ясно, че две от трите обсадни чудовища на Олмер се насочват право към тяхната част от стената – най-близо от дясната страна на портите на града.
Но против очакванията, това само ободри воините. В очите им се четеше само свирепа решителност, всички остатъци от неувереност и объркване изчезнаха безследно.
- Омотавай стрелите с кълчища! – предадоха по веригата заповедта на началника на най-близката градска кула, където нощуваха.
На стените стояха медни котли с масло, Фолко бързо намота меката връв на дървото и като го потопи в чана, поднесе стрелата към най-близката факла – острието лумна в пламък и след секунда огненото кълбо се лепна към повърхността на приближилата се вече съвсем близо обсадна кула.
След хобита запалителни стрели изстреляха и другите защитници на стените, приближаващата се грамада стана подобна на празнична новогодишна елха – само че упорито не искаше да се запали.
- Обкована е със сурови кожи! – извика някой, пръв разбрал какво става. – Невъзможно е да бъде подпалена.
Фолко присви очи. Духаше силен вятър, отнасящ стрелите настрани, затова хобитът се цели необичайно дълго, но пък стрелата му, оставяйки след себе си шлейф от огненорижави искри, изчезна в една от бойниците на вражеското съоръжение.
- Ще ги стъпчат там, ще ги стъпчат – мърмореше Торин, на свой ред забивайки арбалетна стрела в дупката на бойница.
- Да излезем! Време е да излезем! – разнесоха се викове недалеч.
Да запалят обсадната кула не им се удаваше, а предната й стена неочаквано със страшно скърцане започна да се отваря отвътре. От хаотичното сплитане на трупи и въжета започна да се показва широк мост за преминаване. Той се протягаше над рова и се отпускаше право над гребена на стената. До първата точно по същия начин се разгръщаше и втората кула.
Торин стисна зъби и имаше за какво I да стреляш отдолу нагоре е неудобно, освен това мостът се оказа защитен отстрани. И всички места, където само можеше да се забие огнената стрела на защитниците, ги покриваха сурови кожи, току-що одрани от заклан добитък.
В кулите на врага се разнесе звук на призоваващи към атака рогове. Завиха и закрещяха нападащите. Разнесе се честото топуркане на бягащи нозе.
Защитниците нас стената се оказаха в пълно неведение, какво става сега отгоре. Те чувах тропане, след това към трополенето се добавиха стонове, покрай бойниците от двете страни прелетяха няколко паднали долу тела, вече не можеше да се разбере, живи или мъртви. Стрелците на горните редове и на двете крепостни кули бяха взели на прицел изсипалите се на гребена на стената воини на Олмер.
От вътрешната страна на стената Фолко забеляза множество падащи надолу въжета и гъвкави стълби. Атакуващите нямаха намерение да се задържат под кръстосан огън. Настъпваше реда на Фолко и другарите му.
От бойниците в гърбовете на започналите да се спускат долу воини на Олмер удариха десетки копия и стрели. Въжетата се прерязваха, и катерещите се по тях с диви викове летяха надолу.
За да улучва със сигурност, Фолко хвана един от арбалетите, зареждани с къси и дебели железни метателни копия, пробиващи всяка броня. Почти всички защитници на стената хванаха това страшно оръжие – заимствано навремето от Кирдан от ангмарците. Бойниците бяха начесто, ръцете достигаха – и малцина от атакуващите, колкото и бързо да се плъзгаха надолу, успяваха да избегнат смъртоносния удар.