- Ама тоя е подкарал цялата нечиста сган от Средната земя! – слисано възкликна Малкото джудже, гледайки ставащото с окръглени от учудване очи.
- И като домъкне тук и Нощната господарка? – мрачно процеди Торин.
- Да ни опази от това Дурин – отказа да го слуша пребледнелият Дребосък.
И отново настъпи очакване. Остреха затъпените и назъбени във вчерашния сблъсък мечове, майстори джуджета бързо поправяха прокъсани и пробити брони. По стените забележимо намаляха елфите, а на тяхно място започнаха един след друг да се появяват полусъблечени мокри джуджета, дрезгаво крещящи, че почти са завършили да пробиват тунели насреща на Гълтаните на Планини и всички защитници да се приготвят – когато тръгне водата, може да друсне сериозно земетресение.
След това командващият тяхната кула арнорски стотник (Фолко често си спомняше Рогволд, но никой не беше чувал за него, макар че мнозина познаваха ловеца) се върна от военен съвет при Барахир. и донесените от него новини се оказаха много по-лоши от другите.
Елфите си тръгваха от града. Майсторите на Кирдан завършиха последния кораб, и сега Владетелят на Сивите заливи се готвеше да си пробива път в открито море. Но да изостави останалите защитници на града той също не можеше и се разкъсваше между опасността от съвместен щурм по море и суша и опасността да загуби честта си. Той предлагаше на отбраняващите стените хора, на пробиващите тунелите джуджета да си тръгват, да си пробият път с бой докато има възможност, докато войските на Олмер са се отдалечили от градските стени.
- Там не ни чака нищо друго, освен робство – отговори му Барахир. – Ние ще се бием! Впрочем, аз никого не държа. Нека който иска, да си опита късмета. Всеки има своя орис. Ала надали ли тя ще се окаже по-добра от нашата!
Воините се разотидоха по местата си. Амрод, Беарнас и Маелнор се събраха тримата, нещо тихо и тревожно обсъждайки, Фолко хвърли към Амрод въпросителен поглед.
- Там, по стените, има много зла Сила – полугласно поясни елфът. – Много зла. Една и главна. Освен нея други, по-малки, но също мъртви. – В очите му трепкаше тревога. – Боя се, че хората няма да издържат този натиск.
На хобита му оставаше само силно да стисне зъби.
Далече зад гърбовете им, някъде в пристанището тихо запяха прощални рогове. Кирдан викаше своите на корабите. Бухаше и гърмеше под краката им – все по-силно с всеки час. Джуджетата бяха почти привършили работата си. А Олмер, Кралят-без-Кралство, в същата тази минута започна последния щурм на крепостта.
Елфи почти не бяха останали до бойниците и на стените и навярно Олмер чувстваше това, той не можеше да им разреши да си тръгнат – и затова щурмът се разгръщаше стремително.
Запищяха и вдигнаха врява орките, бегом хвърляйки се към стените. С широка крачка тръгнаха тролите, а зад тях ситнейки, пристъпваха гурите. Право срещу портите се насочваше главният удар – Фолко видя приближаващи се пълчища от сиви сенки, увенчани с островръхи шлемове, с бледо мержелеещи се мечове в ръце – това бе войнството на Могилите. И отдавна преживяният страх, уж със сигурност забравен, се размърда в душата му – и изчезна, веднага сподавен от стиснатата в пестник, готова за отпор воля.
Но след Могилните твари се движеха и страховитите призраци от мордорските Стени, а след всички размерено като самата Смърт крачеше Нощната господарка.
Злобният и яростен зов на това кошмарно същество потресе защитниците. Опитните воини, пребледнявайки, се отдръпваха, падаха по лице, обхващайки с ръце главите си. Само с огромно усилие Фолко се накара да гледа в лицето приближаващата се Сила.
Този път придвижваните от Олмер към крепостта орди поразяваха врага със съвсем друго оръжие, макар че при орките, тролите и гурите си оставаше и обичайното. И поразяваше това ново оръжие, трябва да се признае, без грешка.
- Елфите! Кирдан трябва да обърне своите елфи! – хриптеше Торин, раздрусвайки замръзнал от ужас воин. – Бягай по-бързо! Иначе ония ще са в града след няколко минути!
Това не го беше предвидил никой от отбраняващите града, дори Кирдан Корабостроителя. Ако враговете успеят да стигнат до пристанището по-рано отколкото воините на Кирдан смогнат да отблъснат нападащите елдринги, всички елфи ги чакаше неминуема смърт.