Гербове
Гондор – Бяло дърво и седем звезди на черно поле
Дол-Амрот – Бяла лодка-лебед на синьо поле
Рохан – Бял кон на зелено поле
Северното кралство – Звездата на Елендил
Наместникът на Гондор – Бяло поле без знаци
Олмер – Черна тризъба корона на бяло поле, на черен фон
В превод от синдарин „синьо-сив“. Скъпоценен метал, добиван в Средната земя само в мините на Хазад-Дум (според някои източници зад пределите на Средната земя мит-рил добивали и на остров Нуменор). Джуджетата ценели митрила повече от всичко на света, този метал бил също така високо ценен от елфите и хората. Той е едновременно здрав и ковък, а сребристият му оттенък не потъмнява с времето. Нолдорите от Ерегион изработвали от митрила итилдин, от митрил били шлемовете на Стражите на Цитаделата в Минас-Тирит и пръстена Нения, пазен от Галадриел. Още, както се разказва в Червената книга, от митрил била ризницата на Билбо Бегинс, която той по-късно предал на племенника си Фродо. В книгата „Мечът на елфите“ джуджетата Торин и Строри изковават от намерения в тайно скривалище в Мория митрил, ризници, шлемове и оръжия за себе си и своя приятел и другар, хобита Фолко Брендибек.
Залежите на митрил в Хазад-Дум привличали не само джуджетата. Именно те накарали елфите-ковачи начело с Келембримбор да се заселят през Втората епоха в Ерегион. Митрилната жила вървяла към самите недра на Мъгливите планини, и към 1980 година на Третата епоха джуджетата слезли в тези недра дотолкова, че пуснали на свобода балрога, заточен в подземята. Оттогава повече не добивали митрил, тъй като никой не се осмелявал да слиза в мините, и този скъпоценен метал станал наистина безценен.
За дорвагите
За разлика от другите народи на Средната Земя, отдавна напуснали прародината си, дорвагите живеели в горите на североизтока от незапомнени времена. Техните собствени митове и предания се връщат назад с хиляди години и са се запазили дори спомени за срещите с Нуменорците, когато разузнавачите и търговците на горския народ са ходили далеч на юг и запад, до самото море. Известно е, че между Нуменорците и дорвагите са се поддържали търговски отношения, после, когато на Земята-Подарък паднала сянката на Саурон, дорвагите благоразумно отстъпили навътре в горите, като прекъснали почти всички отношения с външния свят.
Саурон, дори в зенита на своето могъщество, не се интересувал прекалено много от далечните горски покрайнини. Враговете му живеели на запад, натам бил насочен и главният му удар. Но на дорвагите все пак им се наложило да се сблъскат с мощта на Мордор: в дните, когато армията на Хамул, Черния Истсрлинг, единия от Деветимата, се опитала да се придвижи от Дор-Феафарот към Барския Хребет и се срещнала там с елфите Авари. В тези битки дорвагите се сражавали заедно с Първородните, Хамул така и не успял нито да премине през прохода, нито пък да покори дръзките горски обитатели.
Войните с басканите продължавали няколко века, като станали в някаква степен свещени. И двете страни ги движело не желанието да завладеят земите или богатствата на враговете, а жаждата за мъст – кръвните сметки между басканите и дорвагите били много големи. В края на краищата чашата на везните се склонила в полза на дорвагите, басканите били окончателно изтласкани в пустинните области на юг и изток от Железните хълмове.
Към момента на описваните в „Пръстена на Мрака“ събития, дорвагските племена живеели под единно управление, но разпръснато. Да ги обедини, и пак за малко, можела само външна заплаха, подобна на нахлуването на Черния Истерлинг, или както по-късно станало, когато към дорвагските гори плътно се приближили железните полкове на възродения Гондор.
През 1649 година по летоброенето на Графството, гондорската войска достигнала най-близките подстъпи на дорвагските владения. Крал Елрос Втори се стремял да покори далечните области на Рованион и да свърши с постоянно тревожещите Гондор набези на равнинците истерлинги, още не забравили поражението си в дните на Войната за Пръстена. Въпреки отдавнашните разпри на истерлингите, особено номадите, с уседналите горски жители дорваги, вчерашните врагове се обединили – което дало впоследствие възможност на редица гондорски хронисти да обвинят дорвагите в „служба на Мрака“. Невнимателно придвижилия се навътре в горите отряд на гондорците попаднал в засада и бил изтребен до последния човек. Най-късните историци се съгласявали, че подобно деяние превъзхождало пределите на необходимата отбрана – нали гондорците, всъщност, още не успели да причинят на дорвагите никаква вреда, освен нарушаването на търговията във Великата Равнина около Морето Рун. Може би на решението на старейшините на дорвагите да атакуват първи, е повлияла съдбата на превзетия от гондорската войска Айбор? Съхранилите се писарски и разредни книги на гондорските летописци, които са съпровождали войската на Елрос Втори, не дават ясен отговор на причините за внезапния и дързък удар, обяснявайки всичко с „вероломството“ на дорвагите. Това е още повече странно, тъй като никакъв договор между дорвагите и Обединеното кралство не е имало, и следователно, не е имало какво да се нарушава.